Афоризми на Суфите. Книга 1

Бог е дарил на Суфи Чистия Опит.

Ако Суфи пие вода, водата му благодари. Водата знае кой я пие.

Суфи е съставен от Бялата Чистота на росата.

Суфи е Древен текст на Прасветлината, а тя е езикът на Безмълвието.

Суфи е жив в света на мъртвите.

Що е Суфи? Първичният звук на човека.

Суфи е същество, което е звучало още преди сътворението.

Суфи е Светеща Увереност отвътре и тънка забуленост отвън.

Суфи е Храм на Словото.

Пълчищата от отвъдното наблюдават с трепет и страх Сърцето Огън на Суфи.

Суфизмът, това е танцът на вятъра.

Суфи е намерил Бога в своята Пълнота.

Суфи казва: Бог ми даде Своите Очи – и така моите очи и Неговите Очи се събраха!

Суфи казва: Когато моето его изчезна, не чувам вече шума, чувам само Тишината.

Учените казват: От океана животът е тръгнал към сушата. Суфи казва: Не съм стъпвал в
океана.

Ако неподготвен човек отиде при Суфи, Яснотата на Суфи ще го обърка.

Суфи си има обяснител в себе си – Чистото Сърце е обяснителят.

Суфи е влюбен в горчивата Истина – така тя за него е станала сладък еликсир.

Суфи – очите му не са от този свят
Сърцето му е в Бога,
а Духът му се рее в Безкрая.

Суфи е издишал света. В него е останало само Чистото му Съзнание.

Суфи е като цветето – не пита за смисъла, просто си ухае.