Алтай - Хималаите

 Откъси от книгата... 

ПРЕДГОВОР

На 8 май 1923 година Николай Рьорих тръгва от Америка 3а Индия през глухи, опасни и рядко посещавани места на Азия. „Алтай-Хималаите" е повествование 3а тази мисия, както и сериите от негови картини „Тибетският път", „Знамената на изтока", „Неговата страна" разказват за нея с езика на цветовете. Но „Алтай-Хималаите", макар написана на кон и в палатката, е толкова по-дълбока и по-значима от обикновен дневник, колкото неговите картини от Хималаите са повече от точна фотография на едни от най-величествените земни ландшафти. С каквито и средства да е работил Рьорих, в каквото и да е изразявал себе си - във всичко се вижда не само художникът, а олицетвореният разум, целият характер на личността му. То-зи характер - искрен и несложен - в съшото време съдържа такива необикновени качества, че тяхната езотерична страна изглежда непостижима.

Но за мнозинството от хората терминът езотеричен или е лишен от смисъл, или е неприятен: какво разбирам под него аз? Бих направил на Рьорих лоша услуга, ако не успея да отговоря на този въпрос, тъй като това би означавало да отминем с мълчание това, което според мен е raison d'etre на неговите пътешествия, неговото изкуство, неговия живот. Но как можем да направим достъпно 3а разбиране или даже внушавашо доверие това, което имам предвид? Ето защо, без да се опитвам да пояснявам, обяснявам или потвърждавам това, аз просто ше кажа, че от една напълно обоснована гледна точка Рьорих може да бъде разглеждан като посланик на тези сили, които ръководят човечеството - в смисъла на градинари, грижещи се 3а градината; че той извършва пътешествия в необитаеми и Забранени земи 3а изпълнение на мисия, чиято иел ше се проявява все повече и повече. Дали някой вярва в тоВа, или не, трудно би било да си представим по-добър посланик на добрата Воля на Запада към изтока главно поради факта, че макар Рьорих да е изключително културен и образован европеец, той е чоВек дълбоко източен по своя характер, симпатии и светоглед. ....