Тълкуване на библейски текстове

Предговор:

Майстер Екхарт – Вещият.

В Бога аз съм, но когато съм над Бога, аз съм в Нищото – това е най-висшият смисъл на идеята нищият духом. Това е велика мъдрост на Майстер Екхарт, чрез която той се извисява над Библията и Бога, и това инквизицията не приела, защото тя не познава Тайната на Нищото.

Нищото не е библейско, Нищото е Мистерия без обяснения.

Нищото е самата Същност на Бога, то не е нещо отрицателно, то просто е непознаваемо, то е скритата Същност на Бога, но това е Мистичен опит, който е извън Библията и аз съм го преживял, но как – това не може да се обясни на сътворените, а това е красотата на живота.

Когато човек влезе в Нищото, той навлиза в Бога и прекрачва Библията и писанията, защото Бог не може да бъде сведен само до писание – Той е велика Реалност, която живее в Нищото на човека и затова е казано: „Блажени нищите духом“.

Друга премъдрост на Вещия Майстер е изразена така: Аз не съм нито Бог, нито човек-творение. Аз съм Нищото и натам политам и се възземам над всички ангели.

Още нещо превелико от Вещия: Нищото, нищият – това е прадревно състояние и то е много повече от всичко, дори много повече и от Благост, защото Благостта е навън, а аз съм навътре в Мистерията.

Казвам: не е ли това върховната, скрита Библия?

Аз знам, както и Майстера, че в блаженото състояние на Нищото няма нито минало, нито настоящо, нито бъдеще.

В Нищото аз съм нероден, а това значи, че никак не мога да умра. За да умреш, трябва да си роден.

Нищото е Началото, от което сме произлезли, а не Библията.

Чистото Нищо е най-великото Единение и преди битието е само Нищото.

Защо ми е битието като имам Нищото – това древно състояние на Цялост?

Прости ми, Боже мой, че смутих вярващите, но те не трябва ли да знаят, че Нищото е най-чистото сродство с теб?

Само в Нищото може да действа Бог и съвършенството.

Това е, което казах за Вещият и много премълчах...

Елеазар Хараш

„Павел стана от земята и с отворени очи не виждаше нищо“. (Деян. 9:8)

Едното тълкуване на тези думи е: Когато той станал от земята, с отворени очи, видял Нищо и това Нищо било Бог защото, когато той видял Бога, това той нарекъл Нищо.

Второто тълкуване е: Когато станал, той не виждал нищо друго освен Бог.

Третото тълкуване е: Във всички неща, той не виждал нищо друго освен Бога.

И четвъртото тълкуване е: Когато видял Бога, тогава той видял всички неща като едно нищо.

Преди това Свети Лука разказва, как една Светлина дошла от Небето и повалила Павел на земята. (Деян. 9:3)

Под Светлина на Небето ние разбираме Светлината, която е Бог, която никое човешко сетиво на може да достигне.

Ето защо Свети Павел казва: „Бог живее в една Светлина, до която никой не може да достигне“. С това той казва: Бог е една Светлина, до която никой няма достъп. (1 Тим. 6:16)

Бог не е нарастваща Светлина, човек обаче трябва да е отишъл при Него чрез нарастване.

В нарастването не се вижда нищо от Бога. Ако Бог трябва да бъде видян, това трябва да стане в една Светлина, която е Самият Бог.

Един Учител казва: „В Бог няма по-малко и повече, нито това и онова. Докато ние обаче сме все още в нарастването, няма да влезем в Божията Светлина“.

Свети Лука казва: „Една Светлина от Небето го обгърна“ (Деян. 9:3) – с това той има предвид, че всичко, което принадлежало на душата на Павел, било обгърнато.

Един Учител казва, че в тази Светлина всички сили на душата са устремени нагоре и външните сетива (с които ние виждаме и чуваме) се извисяват, както и вътрешните сетива, които ние наричаме „мисли“.

Над мислите обаче се издига разумът доколкото той все още търси. Той обикаля и търси той поглежда тук-там, нараства и намалява.

Над този разум обаче, който все още търси, има още един друг Разум, който стои тук в своето чисто, просто Съществуване, което е обгърнато в тази Светлина.

И аз казвам, че в тази Светлина всички сили на душата се извисяват. Сетивата се извисяват в мислите. Колко извисени и колко неизследими са те обаче това не знае никой освен Бог и душата.

Нашите Учители казват, че дори ангелите не знаят нищо за мислите, доколкото те не излизат навън, а се издигат в разума, който търси. А разумът, който търси, се издига в Разума, който не търси повече, който е по-скоро една чиста Светлина в себе си.

Тази Светлина обхваща в себе си всички сили на душата. Затова Свети Лука казва: „Светлината на Небето го обгърна“.

В осветяването наоколо той бил хвърлен на земята и очите му били отворени, така че той с отворени очи виждал нещата като Нищо. И когато той виждал нещата като Нищо, той видял Бога.

Сега внимавайте! В книгата на Любовта душата казва следните слова: „В моето малко легло аз търсих цялата нощ онзи, когото моята душа обича и не го открих“. (Пес. 3:1)

Тя го търсила в малкото легло, това означава, че който е привързан или остане свързан с нещо, което е под Бога, неговото легло е прекалено тясно, ограничено.

Всичко, което Бог може да създаде, е тясно.

Тя (душата) казва: „Аз го търсих през цялата нощ“. Няма нощ, която да няма светлина в себе си, но тя е скрита. Слънцето свети и през нощта, но е скрито.

През деня обаче то свети и засенчва всички останали светлини. Така прави и Божествената Светлина – засенчва всички светлини.

Онова, което ние търсим в създанията, то всичкото е нощ.