Повече информация
| Издателство | | Христо Г. Данов | Корици | | твърди |
| Година | | 1969 | Страници | | 352 |
| Език | | български | Формат | | среден |
| ISBN | | ~ | Състояние | | използвана - добро |
Откъси от книгата...
Младата жена-лекар Вера Николаевна Трешникова, съдбата на която драматически е усложнена от това, че мъжът й, честен болшевик, ленинец, партиен работник, е бил наклеветен и репресиран — възглавява малък колектив медицински работници уж на легална, а фактически на нелегална болница, където заедно с болните и ранени жители на Верхневолжск се намират войници и офицери от Съветската армия. Душа и политически организатор на тази болница става тежкораненият полковник Сухохлебов, стар комунист, който много прилича на комисара Воровьов от „Повест за истинския човек". Но въпреки близостта им, всеки от тях си има свое лице, характер, облик.
На страниците на повестта се разиграват събития остри, пълни с драматизъм и напрежение, изниква галерия от запомнящи се характери.
И това е „Повест за истински човек", за истински съветски патриоти, които в невероятните условия на хитлеристката окупация изпълняват гражданския си и съветски дълг, отиват на велик риск за спасяване живота на ранени и болни.