Повече информация
| Издателство | | Народна култура | Корици | | твърди |
| Година | | 1980 | Страници | | 244 |
| Език | | български | Формат | | умален |
| ISBN | | ~ | Състояние | | използвана - мн. добро |
Откъси от книгата...
Константин Величков е между ония наши поети, които поставят основите на съвременното българско преводаческо изкуство. Той е имал съзнанието, че нашата литература не може да се развива без пряк контакт с изящната словестност на другите народи. Иначе тя рискува да се самоизолира, да разчита само на собствените си «суровини», на домашните източници. Контактите особено когато са в духовната област, винаги са залог за творческо оплождане и развитие. Изобщо културната индукция е голяма, несравнима сила. А тя се проявява и чрез преводаческото изкуство.
Поетическите преводи на Величков имат не само литературно-историческа стойност. В тях, паред с усилията да се постигне точност, се долавя малко или повече присъствието па поетична атмосфера. Преводите му са учили на литературно-художествена грамотност редица поколения, запознавали са ги с поезията и драматургията на големи европейски майстори на мерената реч - Пушкин, Некрасов, Данте, Петрарка, Молиер, Расин, Юго, Ламартин, Шекспир, Шилер, Хайне и др. Наред с оригиналното си творчество, с цялата си литературна и публицистична дейност, Величков дейно участвува и с художествените си преводи в литературния процес на своето време, в градежа на българската култура.