Елеазар Хараш - лекции

Разгледани книги

Нова Намалена цена! Вкусът на вдъхновението - лекции том 20 Уголеми

Вкусът на вдъхновението - лекции том 20

9,80 лв

-30%

14,00 лв

Повече информация


съдържание

 

 
7.04.2009г
 
лекция:
Вкусът на суфизма
идея за размишление:
Що е суфи?
лекция:
Нафса (егото според суфите)
идея за размишление:
Що е суфизъм?
лекция:
Иблис и злото
идея за размишление:
Що е това Аллах?
 
5.05.2009г
 
лекция:
Дао
идея за размишление:
Даосът
лекция:
Лао Дзъ
идея за размишление:
Недеянието
лекция:
Мъдростта на Лао Дзъ
идея за размишление:
Пустотата
 
2.06.2009г
 
лекция:
Дзен
идея за размишление:
Хайку
лекция:
Сат?ри (просветлението)
идея за размишление:
Пустотата
лекция:
Дзен
идея за размишление:

Истината

 
7.07.2009г
 
лекция:
Злото.
идея за размишление:
Демоните
лекция:
Грехопадението
идея за размишление:
Изкушенията
лекция:
Дяволът
идея за размишление:
Сатана
 
4.08.2009г
 
лекция:
Валентин
идея за размишление:
Мъдростта на Валентин
лекция:
Василид
идея за размишление:
Злото според гносиса
лекция:
Мани
идея за размишление:
За Бездната
 
1.09.2009г
 
лекция:
Еврейската мъдрост
идея за размишление:
Българската мъдрост
лекция:
Китайската мъдрост
идея за размишление:
Африканската мъдрост
лекция:
Индийската мъдрост
идея за размишление:

Третият бряг на реката

 
6.10.2009г
 
лекция:
Мъдростта на суфите
идея за размишление:
Ихляз или искреността
лекция:
Мъдростта на суфите
идея за размишление:
Иблис или Сатана
лекция:
Мъдростта на суфите
идея за размишление:

Чудният Настрадин Ходжа

 
3.11.2009г
 
лекция:
Юда
идея за размишление:
Юда и Христос
лекция:
Юда – продължение
идея за размишление:
Въпросите на Юда към Христос
лекция:
Предателството
идея за размишление:
Още за предателството
 
1.12.2009г
 
лекция:
Ал Халладж
идея за размишление:
Любовта.
лекция:
Иблис или Сатана
идея за размишление:
Злото.
лекция:
Иблис.
идея за размишление:
Голготата на Ал Халладж

 

 


Откъси от книгата...

ВАЛЕНТИН


Лекцията е за плерома; плерома, т.е. пълнотата.
Плерома, това е чистият Божествен космос. Плерома или пълнотата е състояние, състояние на вселяване на строго определена висша мисъл на Бога в човека; строго определена висша мисъл на Бога в човека.
Най-великата плерома е Бездната и всички, които искат да познаят първичната Бездна, се натъкват на тайнствен предел, казва Валентин, натъкват се на тайнствен предел, защото не познават тайната на неведомостта.
Падането на световете се дължи на, забележете, Валентин казва, на мъдростта. Тя е пожелала да познае Бездната, но се е сблъскала с този тайнствен предел. Така се е случила космическата драма. Съществуването на този свят е начин да се спаси плерома от неминуема, по-голяма катастрофа.

Само този, който е сключил свещен съюз с Бога се ражда в Неговата плерома, в Неговата пълнота, в Неговата Истина.

В истинския човек няма свят, няма космос; има само пълнота. Това е първичното послание на Истината. И това е всъщност благата вест. Това е евангелието, това е благата вест, пълнотата. След време ще говорим за една голяма мистичка от Атлантида, подобна на Ал Рабия, но по-висока степен. Тя казва: Там където е Любовта, няма вселена и светове, т.е. няма ограничения. Любовта живее в Бездната. Значи няма вселена и няма светове.
В истинския човек няма църква, а само Истина и плерома, Истина и пълнота. Никоя църква не може да го побере, защото истинският човек не е нито земен, нито небесен, нито космически; той е плерома, предвечен. Истинският човек е дълбинна пълнота, която я няма в света и която я няма в космоса. Значи истинският човек е първична пълнота, изначална; тази пълнота я няма в света и я няма в космоса; той ги превъзхожда. Той е нероден, всякога жив, предвечен, не се нуждае от вечност и време. Той е беззаветен, немислим, така казва Валентин.

Истинският човек е блажен в своята пълнота, в своето единство и единородство с Отеца. Той има в себе си вечна мъдрост, която тече у него чрез Отеца. Само плерома има право да се устреми към Върховния Отец, Който е наречен още Праотец или Абсолюта. Значи, след време, когато се постигне вечността, ще се върви от там нататък към безкрайността. Но само  който е постигнал тази пълнота, има право да тръгне на този път.
Замисълът е превърнал кръста в предел, който не допуска човека да се завърне в плерома, в Отеца, в своята пълнота, ако не го преодолее. Ето защо кръстът е символа на този свят. Завръщането в Отеца може да стане само за този, който премине през кръста и съумее да съхрани истината и целостта в себе си. Но затова се иска мощна, дръзновена, велика и неизменна любов. А който не успее, който няма такава любов, си остава в брак със света и вселената.

Само за чистото съзнание се явява възможност за завръщане в пълнотата. Христос, който е чисто съзнание, е въдворил нарушения мир в плерома. Така го е запомнил, така го е въвел, че плерома е постигнала непоколебимо основание. Значи той е въвел плерома и тя е постигнала непоколебимо основание, което е самото чисто съзнание, т.е. самата природа на чистото съзнание.

Само благодарение на чистото съзнание пълнотата си остава цялостна и съхранена. Вселената и светът са една празнота, отделена от плерома, те са извън плерома, извън изначалното съзнание. Но след време великият замисъл ще напълни отново тази празнота. Но засега мъдростта не е още на тази висота, защото засега тя е лишена от Любовта, от своето скрито съвършенство. Значи мъдростта поне засега е отделена, лишена от Любовта и тя няма това скрито съвършенство.

Предвечният Христос е изначалното чисто съзнание. Това съзнание е било създадено в плерома, а сегашната мъдрост е изгубила тази чистота. И когато тя си върне тази чистота, вече ще се нарича не София, което е на гръцки, а ще се нарича с древната дума Ахамот, думата на гностиците, истинската дума за мъдрост. Не тази, която минава за мъдрост, София, а ще се промени името и ще се нарича Ахамот. Но засега София обитава все още в ада, в своята непълнота и в своето несъвършенство. Тази София-мъдрост, трябва да се преобрази в Ахамот, трябва да стане напълно съзнателна и да встъпи в брак с изначалната чистота. Тогава тя ще се върне в плерома.

След падението от пълнотата се е родила вторичната София-мъдрост, която по друг начин е наречена ума, умствената мъдрост, а разумът е бил изгубен; т.е. разумът е бил изгубен, останал е умът. От него се е родил демиургът или вторичния творец, който е създал космичните и материални светове, т.е. ограничените светове, поради липса на Ахамот, изначалност, първична Мъдрост. Той пак твори, но създава копия, отражения, защото е изгубил образа и подобието. И той само копира и запълва тези светове с отражения, защото не обладава Ахамот и е изгубил своята изначална пълнота, която се намира в самия Отец.

Заедно с тази книга, купуват още и:

30 други книги от същия раздел: