Виждащата Любов - лекции том 18

СОКРАТ

 Преди да почна, ще кажем няколко неща от Сократ. Древна Гърция е родила многобройни философи. Древна Гърция и нова Гърция е пълна с философи и много, много рядко мъдреци, много рядко. Някои мислят, че Платон и Питагор са мъдреци. Понеже и тях ги уважавам, ще отделим малко време и за тях. Те не са мъдреци; те са философи, които пътуват към мъдростта - разликата е голяма. В древна Гърция много рядко е имало мъдреци, изключително рядко и много рядко Учители, съвсем рядко. Един Аполоний Тиански, който е нещо много специално: и Учител, и мъдрец, и нещо изключително, рядко дълбоко същество. Разбира се и той е от посветените на Атлантида и Египет.

Друг истински мъдрец, но не Учител, е Хераклит. Много дълбока вода, наричан тъмният мъдрец, защото малко говори на моменти като Лао Дзъ и понеже не може да бъде разбран, си спечелил названието тъмният мъдрец. След време ще посветим на него една лекция, а може и две, тъй като става въпрос за нещо дълбоко.

Сократ, като направя един малък компромис, и той спада към мъдреците, почти е мъдрец, но върви в тази посока; най-близко е в сравнение с другите. Тук реших малко време да му посветя, тъй като той много обича да наблюдава себе си, това наистина го води все по-навътре.
Какво казва Сократ:
На преден план е правилното мислене. Някои казват: Какво е най-първо, какво е най-важно? Там трябва да се ориентира човек, това, разбира се, е много широко понятие, защото и заблуденият може да мисли, но Сократ така го изнася.

Мъдростта е знание за Истината, но Истината предполага вечно търсене.
Познанието на себе си е необходимо, за да разгадаеш душата си.

Колкото по-малко мисли човек, толкова е по-умен. Разбира се, и Учителят го потвърждава: Който много мисли, той не живее; който живее, не мисли, той просто живее.

За мъртвите казва: Мъртвите отиват при живите. Както виждате, много простичко някак си, искрено, така на моменти почти като дзен. Мъртвите отиват при живите... Ами къде да отидат, там просто и те са живи.

Не човекът е мярка за всички неща. Мярка за всички неща е Бог и затова Бог нанася корекции. Понеже някой човек може да си помисли, че е мярка, голям авторитет... Е, Бог ще го коригира.
Това, което стои над всяко учение, е да се вглеждаш в себе си. Ето един много хубав метод. Това, което стои над всяко учение, защото може да цитираш какво ли не, но дали умееш да се вглеждаш в себе си?

Само този, който е познал себе си, може да стане свободен и независим.
Що е смърт, Сократе? — един го пита. Сократ отговаря: Първите лъчи на живота, първите лъчи на безконечната зора.

Що е злото? Злото е добро, което ние не смогваме да разберем.
Аз съм безсмъртен, казва, защото истините, които пребивават в мене, са безсмъртни.
Сократе, мъката минава, а защо не минава споменът за мъката? Сократ отговаря: Защото споменът от мъката е потребен нам, върху него се гради науката за живота.
Сократе, да се оженя ли, или да не се оженя? Сократ казва: И да се ожениш, и да не се ожениш, все ще се разкайваш. Простичко и ясно; нещо друго има по-дълбоко, но човекът това пита.

Що е смъртта? Оздравяване. Забележете простичките отговори на Сократ - оздравяване и освобождение от земните несгоди.

Целта? Целта, казва, не е знанието, целта е себепознанието. Да познаваш себе си, значи да се движиш в Божията неведомост, Божието присъствие.

Следващото му изказване е във връзка с Хераклит. Хераклит имал една книга сложна; нито Платон можел да я тълкува, другите се обърквали и затова Хераклит наричал и Питагор, и Ксенофонт, и Хезиот многознайковци. И наистина е така, както и да е. Но тази книга я дали на Сократ да я прочете. Чел, чел и вижте какво казва: Това, което разбрах, е чудесно; това, което не разбрах, е прекрасно. Поне си признал, че тези дълбоки неща на тъмния мъдрец не ги разбрал; поне е искрен към себе си. Усетил е, че има някаква дълбочина в тази книга.