Елеазар Хараш - лекции

Разгледани книги

Нова В храма на мъдростта - лекции том 16 Уголеми

В храма на мъдростта - лекции том 16

7,00 лв

Страници 234
Издател Логос
Корици меки
Година 2006
Състояние НОВА

Повече информация


съдържание

 

 
5.04.2005г
 
лекция:
Суфи.
идея за размишление:
Японската мъдрост.
лекция:
Вътрешното фен шуй.
идея за размишление:
Здравето.
лекция:
Толтеките.
идея за размишление:
Ба Хену – тайнството Душа.
 
3.05.2005г
 
лекция:
Овладяване на съдбата.
идея за размишление:
Чан.
лекция:
Ферилт.
идея за размишление:
Исихия
лекция:
Толтеките и книгата на ада.
идея за размишление:
Езикът на Йешуа.

 

7.06.2005г
 
лекция:
Овладяване на съдбата.
идея за размишление:
Бедният старец.
лекция:
Овладяване на съдбата.
идея за размишление:
Шалама – мир вам!
лекция:
Толтеките и паразитите.
идея за размишление:
Суфи.
 
5.07.2005г
 
лекция:
Едно древно изкуство.
идея за размишление:
Откъс от учението на Халдея.
лекция:
Тънкият Дзен.
идея за размишление:
Арамейското мислене.
лекция:
ДАО.
идея за размишление:
Суфи.
 
2.08.2005г
 
лекция:
За русалките.
идея за размишление:
Здраве и болест.
лекция:
История на безмълвието.
идея за размишление:
Съществото, наречено дърво.
лекция:
Толтекайотъл.
идея за размишление:
Еекатл ( толт. – докосване до Пустотата).
 
6.09.2005г
 
лекция:
Древните котки.
идея за размишление:
Великото качество.
лекция:
Светещата Тъмнина.
идея за размишление:
Великото изречение.
лекция:
Тескат липока.
идея за размишление:
Прагиатара.
 
4.10.2005г
 
лекция:
Бездната и Луцифер.
идея за размишление:
Мистичен разговор.
лекция:
Учението на Шамбала.
идея за размишление:
Индианската мъдрост.
лекция:
Яджнавалкия – учението за Духа.
идея за размишление:
Гносис.
 
1.11.2005г
 
лекция:
Религията на огъня.
идея за размишление:
Величието на любовта – Василий Врач.
лекция:
Агарта.
идея за размишление:
Ватанската дума АУМЪ.
лекция:
Окултна история на вечността.
 
6.12.2005г
 
лекция:
Майстер Екхарт
идея за размишление:
Желанието.
лекция:
Якоб Бьоме.
идея за размишление:
Кабала.
лекция:
История на вечността.
идея за размишление:
Дионисий Ареопагит.
идея за размишление:
Яджнавалкия.

 


Откъси от книгата...

 

 ОВЛАДЯВАНЕ НА СЪДБАТА

Звездите ти влияят толкова, колкото им позволяваш. Това означава: страстта ти влияе толкова, колкото й позволяваш; обидата ти влияе толкова, колкото й позволяваш; омразата ти влияе толкова и т.н. и т.н. колкото й позволяваш. Щом нямаш правилно разбиране, звездите ти влияят, обстоятелствата ти влияят, светът ти влияе. Една обидна дума ти влияе, може да те разрушава. Дори един камък на улицата, може да се спънеш в него и да помислиш, че ти е виновен.

Признавайки, че звездите ти влияят или нещо ти влияе, ти го даряваш със своята собствена сила и енергия. Ти го даряваш, за да може то да ти влияе и то започва да ти влияе. Една обидна дума може да съсипе хората, а други да царуват с нея – това са различни подходи.

Мнението на астролозите, на учените нищо не струва пред мнението на Бога. Нищо не струва! Например, животът бил движение. Това са общи приказки. Движението е само видимата страна на процеса. И въобще движението не е важно, а кой е движещият. Духът в човека е важният, той е движещият. Например науката, философията много се занимават с мислене, със знания. Но мисленето е време, знанията са време. Времето се състои от минало и бъдеще. Животът се състои от настояще. Това означава, че реалността няма отношение нито към миналото, нито към бъдещето. Тя няма отношение към времето. Тя има отношение към живота.

Например Айнщайн казва, че времето можело да се сгъстява и да се разрежда. В известен смисъл е така, но това също е неразбиране. Защо? Защото просто време няма, зависи къде живееш ти. Ако ти живееш в ума си и в проблемите си, има много време. Времето означава ограничение. Ако ти живееш в своя чист дух, ако ти живееш в Бога, просто няма време. Ако ти си тука с духа си, със своята реалност, време няма. Не случайно Айнщайн казва за своята теория, квантовата теория: Нещо ми подсказва, че моята теория е внушителна, обаче не е цялата истина. Браво на второто изречение, няма нищо общо с цялата истина! Но нещо е усетил. Просто в него има едно дете, което е много хубаво, защото аз харесвам трудолюбието на тези учени, нищо че невежеството остава. Но трудолюбието е много ценно и той е казал някои ценни зрънца: Аз никога не се занимавам с надежди; Аз никога не вярвам в бъдещето, защото то идва прекалено бързо. Някои неща напипва, налучква, но си остава далеч от Мъдростта, но има нещо хубаво в този човек. С единият крак кажи-речи е суфи, защото казва: Нямам никакви приятели, нямам семейство, нямам държава. Нещо е тръгнал, запътил се е и някога ще се получи, защото трудолюбието винаги дава много хубави резултати. Затова много ценя такива хора.

Ако духът е в тебе, времето вече го няма. Този, който живее в реалността, той никога не мисли например да обича. Той обича, той не мисли, той просто обича. Затова Учителят казва: Който мисли не живее, а който живее не мисли. Това означава, че Любовта е отвъд мисленето. Почнеш ли много да мислиш, ти вече си нещо като спукана стомна. Защо? Защото, пак казвам, мисленето е време, знанието е време, а Любовта е живот. Простичко казано, Любовта е живот. Животът не е движение, защото ти можеш цял живот да се движиш, можеш да станеш най-големия спринтьор, много бързо да се движиш, но животът не е движение; животът е Любов. Велика и свещена Любов.

Друг пример за невежеството – психологията. Разбира се, тя си има и някои хубави странички, но и тя спада засега към неспасяемите. Психолозите казват, че смисълът на живота е в решаването на проблемите. Изглежда много логично и почти е така. Даже в известен смисъл е тъй. Но смисълът на живота според мъдреците и посветените не се намира даже и в решаването на проблемите, а в съкровената връзка с Бога. Там е смисъла, в съкровената връзка с Бога. Докато решаването на проблемите е последствие, нещо второстепенно. Смисълът на живота е в тази свещена връзка, това е нещото, което трябва да се търси.

Някои искат да се чувстват добре – друго неразбиране. Да се чувстваш добре или да познаваш Бога е съвсем различен стремеж. Бог е по-значителен от нас, от нашето добре. Списъкът на това неразбиране е много дълъг: някои искат здраве, а не искат да живеят по Бога, по Великата Разумност. Това здраве аз го наричам болно, и то си е болно. За какво ти е здраве, след като ти не познаваш себе си. А който не познава себе си, той става враг на себе си. Той не знае какво иска.

Да разглеждаш света със свещеното си сърце е велико тайнство. Това го умеят даже аборигените. Учените не могат, но аборигените го владеят. Някога в бъдеще ще го овладеят и учените, и съвременните хора. Разбира се, има и изключения.
Любовта в нас трябва да изтласка всяка друга реалност. Моят съвет е прост: Вместо да вярваш в звездите, т.е. да си пренасяш там енергията или в бъдещето, в глупавите астролози, за които Библията много строго е предупредила не случайно да не се слушат, казвам: Повярвай в Бога и то така, както никога досега не си повярвал. Защото няма лоша съдба, няма хубава съдба – всичко идва за възход. В това отношение даосите са прави – няма Бог, няма дявол, няма двойнственост; няма добро, няма зло – всичко е път. Когато подхождаш така, вече ти се развиваш. Когато не подхождаш така, оставаш в еволюцията, дългия път. Едното е развитие, другото е еволюция.

Доброто и злото са заложени не в обстоятелствата, а в съзнанието на човека. Простичкият пример: трима човека вложили много пари в банка. Банката фалира и тяхните много пари фалират. Единият се отчайва и се самоубива; другият се отчайва от живота и тръгва по улиците, става скитник и започва бавно да се разрушава. Третият казва: Много добре, това е нова възможност, значи продължавам да работя, и после спечелва още повече. Това са символи, три различни подхода при една и съща трудност. Който има правилният подход, върви напред, никога не се предава. Онази японска поговорка: Седем пъти пада, осем пъти става.

Там, където някой вижда тежка съдба, друг вижда условия за възход. Ама имало изкушения! Да дойдат. Те идват, за да увеличат твоята сила и енергия. Те дойдоха даже и при Христос. Означава, че няма как да те заобиколят. Те са важни, те са допуснати от Бога. Щом Бог ги допуска, значи те са важни. Ама той ме обиди! Не е лошо, дето те е обидил; лошото е в това, че си възприел обидата, че си повярвал. Тук трябва да приложиш безверието. Защото това, в което вярваш, го надаряваш със сила. Същата игра е с бъдещето и със звездите: ако им повярваш повече, отколкото на Бога, все ще си устройваш живота, според Учителя, в гробищата. Гробищата, казва Учителят, са пълни с осигурени хора. От осем хиляди години, казва Учителят, там са осигурените хора.

Заедно с тази книга, купуват още и:

30 други книги от същия раздел: