Будното око и аз

Издателство		Български писател	Корици		меки
Година		1975	Страници		164
Език		български	Формат		среден
ISBN		~	Състояние		използвана - добро

Откъси от книгата...

Беше един ведър мартенски припек, райска работа. Двамата с Гошика се прибирахме от училище — най-сериозният ни дълг към обществото вървяхме бавно, в крак и си тананикахме стара народна песничка, вече джазово преустроена, която от ден-три върлуваше из цялото училище: как Дилмана-Дил-бера сади пипера. . .
— До пет!
— На черното!
«Черното» казвахме на тренировъчното игрище «Славия» момчетата от нашия VII-б щяхме да тренираме.
— Павка, и помпата вземи — меше не ми се рита!
— Всякак, Гошик!
Гошика хлътна във входа на техния си блок, блазя му отсвирука си песента. Винаги, щом се разделим, известно време като че оставаха да ме придружават мургавото му издължено лице, ситно къдравата му коса, топлите му сини очи (ще го урочасат момичетата заради тия негови очи!) и мек, но сдържан глас както въобще той си е сдържан мълчаливец, иначе е здрав, едър, стегнат, вече си има мъхнати мустачки и бакенбарди, да му завиди човек. Пък аз съм по-нисък и по-тънкуляв, един....