Квартеронката

Произшествията от предишната нощ скоро изпъкнаха в паметта ми… Някаква къща, голяма порта, градина, дървета, цветя, статуи, светлини, черни слуги…
Струваше ми се, че всред тази бъркотия бях видял едно лице с изключителна красота — лице на прекрасно момиче! Изглеждаше като ангел, но дали наистина бях видял такова лице, или ми се беше присънило, не можех ла кажа. И въпреки това чертите му още стояха пред мене, тъй ясни в съзнанието ми, че ако бях художник, бих могъл да ги нарисувам! Помня само лицето — нищо друго!