Светогорски записки

Мисълта на човека е може би най-скокливото, разнообразното и подвижното нещо, но когато той е на път (поне за себе си това мога да твърдя), тя става много по-"шарена". Това е съвсем естествено, защото при пътуване всеки миг картината около тебе се мени, отбива те от обичайните и те навежда на нови мисли, като раздвижва все нови и нови асоциативни вериги. Това е уморително, но и освежително - тази по-цялостна употреба на сивото мозъчно вещество, туй задвижване на необичайните механизми. Струва ми се, че тази усилена умствена гимнастика е едно от най-големите удоволствия и ползи от пътуването свежите впечатления, мисли и преживявания, които обновяват мозъчното кръвообръщение и освежават цялата душа.