Повече информация
| Издателство | | Г. Данов | Корици | | меки |
| Година | | ~ | Страници | | 156 |
| Език | | български | Формат | | среден |
| ISBN | | ~ | Състояние | | използвана - добро |
Откъси от книгата...
ГЛУТНИЦАТА
Вятърът духа от изток и носи дъх на бор и смола. Вълчицата спира, вдига муцуна нагоре. Тя диша дълго, дълго и после отново тръгна. Въздухът е пълен със сняг и влага. И отникъде не идва топъл мирис на тор, на вино, на пушек от лозови пръчки. Селото е някъде далеч.
Вълчицата бяга със ситни стъпки в рядката снежна гора. Тя не се обърна нито веднаж от тази сутрин, но знае, че трите вълка продължават да тичат след нея. Първи е Широката лапа, а след него са двата стари вълка. Те постоянно менят местата си и ако някъде наблизо имаше човек, той би помислил, че те се надбягват, че искат да се задминат един друг. Може би това смята и Широката лапа. който е млад и неопитен вълк. Но старата вълчица, която има зад себе си четири студени зими и четири глутници, знае, че старците просто си почиват и помагат един на друг. Само Широката лапа не отстъпва никому правото да гази първи в нейните снежни следи. Той е млад вълк, това е първата му глутница и това може би значи за него любов.
Гората свърши. Вълчицата отново спря. Задуши жадно с нос, но вятърът все още е пълен с глад и бор. Тогава тя се обърна. До тримата, малко встрани тя видя още един. Четвъртият бе също тъй млад като Широката лапа, ...