Философски, от интересен ъгъл, авторът очертава живота и делото на цар Симеон, както и всички явни и скрити влияния, които неговото царуване оказва върху по-нататъшната съдба на Първата Българска държава. Подходено е с умение и основно познаване на историческия материал. Тонът е есеистичен. Композицията на романа е устремна и лаконична.