Рицарят

Издателство		Народна младеж	Корици		твърди
Година		1970	Страници		272
Език		български	Формат		среден
ISBN		~	Състояние		мн. добро

Откъси от книгата...

Роман

Днешният ден не приличаше на никой друг. Дори по това, че камбаната за обедня не пробуди охотата на Роже — гладът го ухапа за миг и веднага се смени с отврата, сякаш рицарят бе преял. Въздъхна си, както седеше на голия хълм и гледаше към селото, към замъка, без да ги вижда. За Роже грижата бе нещо така чуждо, че го караше да се чувствува болен.

Отпусна се по гръб в ниската сивкава трева вторачи се в ниското сивкаво небе. Самият рицар — в черно от глава до пети — се изрязваше тъжно върху всеобщата сивота. От нея (тази сивота, която е вечният, влажно-солен, попиващ всички звуци и блясъци цвят на Севера) рицарят бе заел много: бледа кожа, пепеляворуси коси, гълъбовосини очи. А днес — по изключение наистина — бе мрачно-сиво и настроението на Роже.

„Какво нещастие!" — мислеше си рицарят.
Преди седмица Роже най-нещастно осиротя. Въпреки че старият конт Де Фре беше действително стар, рицарят не можеше да му прости неговата смърт: „Като е гулял до зряла възраст и чак тогава се сетил за женене!" — кореше го в мислите си той. С пълно право. Ако баща му го бе сътворил двайсет години по-рано, с цели двайсет години би отложил днешния ден на Роже.
„По дяволите!" — измърмори през зъби, стресна се, скочи и трижди се прекръсти бе споменал нечестивия.

Щом така и така се изправи, оставаше му да тръгне. Направи го неохотно, както всичко днес. Струваше му се не че слиза, ами че изкачва хълма — ах, колко тежък ден!
Селото Ле Фре бе разположено между брега и височината на замъка. Петдесетина къщи с малки дворове, малки прозорци и сламени покриви. Тук, във Фландрия, приливът бе могъщ, та селото сякаш се теглеше навътре в сушата — при отлив крайбрежната каменлива ива се голееше капо челюст на мъртъв кон.

Ле Фре беше глухо. „Петък — ангария" — сети се Роже. То можеше да бъде и всеки друг ден освен неделя, само в неделя...