Хайдути

ХАЙДУТСТВОТО — ЛЕГЕНДА И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Колкото и странно да изглежда, ние, българите, имаме една съвсем приблизителна, да не кажа, изопачена представа за нашето хайдутство. Главната причина за това е, че историческата наука не е още намерила време да се позанимае с този много интересен период от историята, домашните извори не са проучени, нито издадени и като изключим две-три публикации на османски документи във връзка с хайдутите, останалото е — кажи-речи — в пълна тайна за широката публика.
Учи се нещо за хайдутите в учебника по история, но първо — то е твърде малко и, второ — то е и много неточно. Пише например там, че хайдутите ходели в дружини от по 10 до 15 души, а истината е, че хайдушките дружини, както ще видим по-нататък, са достигали до 500 души.
В същото учебниче прочетох, че хайдутите са въоръжени с пушки бойлийки, а истината е, че такива пушки хайдутите са употребявали едва от началото на XIX век, а преди това, в продължение на два-три века, те са си служили с оръжията на своето време — боздугани, мечове, копия, лъкове и, разбира се, трофейни пушки, каквито са им попадали по време на боя. Но понеже за „пушките бойлии“ се говори в народните песни, оттам е проникнало в учебниците, че тези пушки са били едва ли не единствените, с които са си служили българските хайдути.
От народните песни, където се говори за „сенки дебели“, руйни вина и печени агнета, пък е дошло, че хайдутите са си живеели доста добре „с руйно вино и тлъсти агнета“, а това е голяма заблуда. Че главната храна на хайдутите е била наистина печено месо — така е, но хлябът е бил рядкост и лукс, солта — скъпоценност, манджа са яли от дъжд на вятър, а периодите на глад са били понякога тъй ужасни, че малко хайдути са могли да издържат на тоя напрегнат и суров живот. Има опасни случаи, Когато хайдутите са си изяждали кожусите и ремъчките на цървулите от глад. Прочетете записките на Филип Тотю и Панайот Хитов и ще се убедите, че легендите за печените „тлъсти агнета“ и „руйното вино“ нищо общо нямат с хайдушкото всекидневие.