Българинът - познат и непознат

Жаждата да се самоусетиш, да самовникнеш и да разбереш кой си и защо си на тази земя и какви са светлините, към които те водят сърцето и очите, да се съпоставиш с близки и далечни народи — това не са стремления вчерашни. Това са въпроси и отговори, които нямат давност. И стари сърцеведи и родолюбци, и народопсихолози и етнографи, и философи и поети, знайни и затрупани в праха на времето, са били петимни да разберат и да ни разкажат за онова, което го има в народната душа, за онова, което е само наше, и за другото, което сме научили и взели, за да бъдем по-богати и отворени към света.

Историята се постара да ни лиши от едно, от друго, като посече корени и затвори пътища, които могат повече знание за нас си да ни дадат. За сметка на това тя беше щедра в друго — с билки да ни превързва, с небе да ни покрива и трева да ни постила, и в кървави бани да ни къпе. Това беше по-българско, най-българското време на столетията. Какви ни направиха те? Какви добродетели засяха в душата на българина, от какви ситости ни лишиха?

Всеки има право да дописва тази книга. И колкото я пишем, все непълна и недописана ще е тя. Защото животът е по-вечен, по-силен и по-могъщ от живота на един отделен народ. Това прави идеята за себепознанието по-благородна, а усилията да се доближим към него — вечно и жадно стремление на билите, на днешните и на бъдните люде. . .