Повече информация
| Издателство | | Христо Г. Данов | Корици | | меки |
| Година | | 1984 | Страници | | 190 |
| Език | | български | Формат | | среден |
| ISBN | | ~ | Състояние | | използвана - добро |
Откъси от книгата...
В продължение на близо три хиляди години поемите на Омир „Илиада" и „Одисея" се определят като зората на човешката поезия.
Древните елини са почитали Омировите поеми. Александър Велики ги е носил със себе си по време на походите си, големите поети трагици от античността са намирали в тях неизчерпаем извор за своите трагедии.
Но вековете са отминавали и всичко, което за древните елини е представлявало историята на далечните им прадеди, за следващите поколения е станало мит и легенда. И не само съществуването на Омир се е оспорвало, под въпрос била и историческата истина на неговите поеми. На похода срещу Троя се гледало като на мит, а странствуванията на Одисеи, докато се завърне в Итака, се смятали за измислени.
Едва през миналия век целият свят учуден научи, че Троя и Микена са съществували наистина, че Троянската война не е измислица, е героите Ахил, Агамемнон, Одисеи и Менелай... също не са митични.