Ад

Откъси от книгата...

Поемата започва в разпети петък в годината 1300, "По средата на жизненият ни път", на фона на музикалното ре. Данте е 35-годишен, на половината на библейски разрешените 70 години (Псалм 90:10), изгубен в тъмна гора, нападнат от зверове (лъв, пантера и вълчица алегорично изображение на изкушението към грях) той не може нито да им избяга, нито да намери "прекия път" (diritta via) към спасението (символизирано от слънцето зад планината). Съзнавайки, че се съсипва, че пропада на "дълбоко място" , където слънцето е безмълвно, Данте е в крайна сметка спасен от Вергилий, след като любимата му Беатриче се е застъпила за него (Песен II) и той и Вергилий започват своето пътешествие в подземния свят.