Романи Повести Новели

Разгледани книги

Нова Поручик Бенц Уголеми

Поручик Бенц

4,50 лв

Повече информация

Издателство   Български писател Корици   твърди
Година   1971 Страници   203
Език   български Формат   среден
ISBN   ~ Състояние   използвана - добро

 

Откъси от книгата...


Първият роман на Димитър Димов „Поручик Бенц" ни връща в годините на Първата световна война, за да ни разкаже историята на една драматична любов Поручик Бенц е немски военен лекар в България. Елена Петрашева е интелигентна и богата красавица от българския хайлайф.

С тънък психологизъм и майсторство Димов изследва мрачната, непозната страна на човешките страсти, любовта, която възвисява и облагородява, но понякога може да доведе до самоунищожение
~~~
— Господин поручик, автомобилът дойде! — И българският санитар, с мургаво лице и черна като смола коса, посочи към прозореца.
В голямата градинска алея, между зданието и улицата, чакаше автомобилът на германското интендантство. Автомобилът служеше само на доктор Бенц. Българските лекари употребяваха файтон. Това бе една от външните му привилегии като германец и специалист.

Доктор Бенц свали престилката си и по дългите мрачни коридори на болницата тръгна към изхода. Той вървеше бавно, както вървят хора с атлетично телосложение и спокойни нерви. Той имаше великолепно развито тяло, златна коса и сини очи — прости, но силни неща, които доказваха чистотата на расата му. Той изглеждаше зрял, а всъщност бе млад и макар да не работеше повече от българските лекари, всички го считаха неуморим. Сивозе-лената униформа правеше да изпъква по-силно отсенка-та на лицето му — един възмургав, червеникав, загорял от слънцето цвят, който говореше за бодрост и телесно здраве. Самото лице бе оригинглно и красиво с широкия замах в моделировката си, като че изваяно само с няколко удара, без преход в отделните линии, твърдо, упорито и неотстъпчиво, но със странно нежни и мечтателни сини очи. Главата му стоеше много сигурно върху широките рамене и допълваше по този начин впечатлението за физическа сила и издръжливост.

Минаването му стресна две дежурни сестри, които бяха потънали в безкраен, сладък и тих разговор, помежду си. Но Бенц не ги смъмра, защото това щеше да ги разсмее. Той не говореше още добре български.

30 други книги от същия раздел: