Големите надежди

Откъси от книгата...

Диксиз е писал този роман към края на своя живот. И тук неговото остро, пронизващо око вижда всички подробности, прониква зад маските и лъжата в обществото на капитала. Воден от художника, нашият поглед обхваща целия град, цели квартали, течението на Темза с всички кораби, вериги, докове, пустите блата и безкрайността на морето зад тях, с целия им сложен живот. Както във всички свои произведения Дикеиз и в този роман ни разкрива поезията на ежедневието. Нервният му и точен език вгражда умело всички детайли, подрежда ги така, че тънко доловените и видени подробности стават главното средство, с което създава атмосфера. В същото време неговият хумор смекчава отвратителните страни на живота. Той умее пътем да опише обстановката, да нарисува образа, и то така, че ги оставя в паметта ни с всичките им подробности.

Сюжетната линия на „Големите надежди" е изградена върху несбъднатите мечти на Пип за богат и свободен от всекидневен труд живот. Жизненият път на героите показва развращаващата сила на парите.

Но за разлика от другите му романи, където изобличителната сила на писателя е на преден план, в „Големите надежди се чувствуват и други елементи. Наред с леките отсенки на болезненост, които се разкриват от увлечението, с което авторът описва подтиснатото от страх съзнание, предчувствието за дебнещо зло, отделни кошмарни изживявания, тук героите са по-сложни и не така праволинейни. Ясно определените добри и лоши Дикензови герои преживяват по-сложно развитие и затова въпреки необичайната фабула, малко вероятна в живота, те са някак по-живи, по-близки, остават в паметта ни като хора, които наистина живеят, развиват се и се променят при различните условия. ...