Дори момичето, което никой не обичаше

Някои е казал, че когато не ти остава нищо друго освен Бог, разбираш, че Бог е достатъчен. Бог бе стоял до мен, когато никой друг не ме искаше, Той нямаше да ме остави и сега. Бог щеше да излекува душевната болка, която пронизваше тялото ми.

Като дете Дори е отхвърлена от майка си, изпратена е да живее в сиропиталище, където регулярно е бита от директорката, малтретирана е отново и отново от семействата, които я отглеждат и всеки ден й казват, че е грозна и никой не може да я обича. Дори не е познавала какво е любов, докато група студенти не посещават сиропиталището и не й казват, че Бог я обича. Когато тя приема тази любов, животът й започва да се променя.

„Дори" е вълнуващ действителен разказ за това, което може да направи в един живот Божията любов. Дорис Ван Стоун превежда читателите през трудните години на своето детство, до вълнуващите години като мисионерка със съпруга си сред племето Дани в Нова Гвинея.

При нарастването на незаконнородените деца, все по-големия брой разводи и ужасяващата ескалация на малтретирането на деца, тази история ни напомня, че Божията любов, прошка и благодат може да победи човешката болка и скръб.