Проза

Разгледани книги

Между небето и морето Уголеми

Между небето и морето

10,00 лв

Повече информация

Издателство Народна култура Корицимеки
Година1981Страници182
Език българскиФорматсреден
ISBN~Състояниеизползвана - добро

Откъси от книгата...


Беше за трети път тази сутрин. Децата отново се приближиха. Шумът на морето се смесваше с единния вик на мъжете. Секунди тишина и отново монотонното повторение на нещо като ръмжене или като хрип: „ааа-у“. Мрежата бавно излизаше на грапавия плаж. Нежният й есенен цвят, разкъсан от сребристата светлинка на някоя дребна рибка или от тъжнозелено водорасло, оплетено в бримките й, се открояваше върху тъмната безутешност на дребния чакъл наблизо се люлееше празната лодка.
Децата тъпчеха мрежата. Педро се беше заел със задачата да ги плаши. Казваше им някоя груба дума и те се разбягваха на няколко метра, спираха се и отново се връщаха. Педро държеше между устните си късче цигара и ги гледаше високомерно и враждебно, защото беше почти мъж и работеше.
В мрежата се мяташе агонизиращата риба и мърдаше кафеникавата маса на един октопод с нещо неопределено като вътрешности или пол. Последно усилие. Рибарите се понаведоха още малко. После мълчаливо се изправиха и загледаха към морето.
За трети път тази сутрин. Господин Венансио, човекът с носталгията по добрите времена на крайбрежието, ритна октопода, който сви пипалата си и после, полуобърнат, рязко ги изпъна, разтваряйки се като някакво рядко цвете.
— Ако се падне поне по песета на човек, пак ще е добре — изкоментира господин Венансио.
Другите стояха мълчаливи. Бяха чули и бяха забравили. Бяха свикнали, а не примирили се, както смятаха хората от селото. Изведнъж един от тях започна да пее в пристъп на яд и нервност. Педро се приближи до октопода и заигра жестоко с него.
— Остави го — каза господин Венансио.
Педро усети нещо като срам, който се качи в главата му и го накара унизено да разсее поглед към една рибка, която стисна между пръстите си. Не, господин Венансио не трябва да му говори така пред децата, които завистливо го гледат. Педро е рибар и знае, че има дял от октопода и несъмненото право да си играе с него или да го ритне, както направи господин Венансио. Нема време да мисли много.
— Изтърси го от мрежата, Педро, и го хвърли в коша.
Малчуганите съзерцаваха очаровани действията на Педро, приклекнал над животното.
— Ах, ти — каза Педро и се изправи, хванал омекналия октопод с палеца и средния пръст на дясната си ръка: безжизнена маса с увиснали пипала, които само в много тънките си краища продължаваха да се извиват.
Господин Венансио говореше с приятелите:
— Аз бих хвърлил мрежата нататък, може би там щяхме да извадим нещо повече. Ако върви така, камъни ще ядем. Три пъти за една сутрин, а не стига дори за хляб…
Педро се преструваше на заинтригуван от разговора на възрастните за работата, нали е рибар но той не го интересуваше прекалено много. Ще се върне в къщи и ще има какво да яде. Да носи храна беше работа на баща му, а не негова. Може да е само парче хляб и пържена риба, но и то е достатъчно. Още от малък — гледаше на детството си, без да е излязъл от него, като на нещо много далечно — ядеше малко, но винаги с правото да плаче и да протестира срещу недоимъка. Баща му беше този, който нито плачеше, нито протестираше, който гледаше на всичко с много малки очи, като че ли искаше да плаче и да протестира с омраза....

30 други книги от същия раздел: