Проза

Разгледани книги

Нова Когато гаубиците стрелят Уголеми

Когато гаубиците стрелят

9,00 лв

Повече информация

Издателство   Военно издателство Корици   твърди
Година   1964 Страници   177
Език   преведена от немски Формат   среден
ISBN   ~ Състояние   използвана - добро

 

Откъси от книгата...


1.
Прозрачно тънки облаци се влачеха по синьото небе. От капчука цвърчаха врабчета. Гласовете се губеха в обедната тишина.,Млада тревица вече беше покарала по разкопаните площи, където около блока войниците бяха садили тополи и круши.

Под най-голямото дърво седеше младши сержант, облегнат на ствола. Той дъвчеше стръкче трева. Нервно отхап-ваше къс по къс и го изплюваше ядосано, завладян от лошо настроение. Какво съм виновен за това, че Хертел се е върнал от отпуск по-късно, мислеше той и целеше върховете на ботушите си. Взводният командир го каза добре. Батареята почти година е заедно, а аз съм само от 4 седмици тук и трябва наравно с тях да деля вината. Той издиша късо и ядовито през носа си. Защо всъщност ме преместиха в този полк? Ние бяхме такъв добър колектив. Сега трябва да започна всичко отначало. „Трябвало да поговоря с войниците", имитира той проточено взводния командир. Какво още иска? Те са пълнолетни. Да говоря, та да говоря! Той изплю стръкче трева, но не улучи върха на ботушите. От мислите му го откъсна ярък женски смях. Долетял откъм улицата, той приличаше на внезапна мисъл за нещо приятно.

Младши сержант Хаук бавно се изправи, но видя само сивата стена, зад която беше прозвучал смехът. Той хвърли стръкчето трева и се обърна. Тъкмо в този момент иззад зданието в маршова стъпка се задаваше едно поделение. Начело вървеше дребен старшина. Главата си държеше високо вдигната. Войниците бяха нарамили едни отляво, други отдясно метли, лопати или гребла. На завоя към артилерийския парк един от тях посочи към небето. Всички вдигнаха глави и започнаха шумно да се възхищават на едно ято диви...

30 други книги от същия раздел: