Проза

Разгледани книги

Нова Раздавачът на щастие Уголеми

Раздавачът на щастие

7,00 лв

Страници 188
Издател Бард
Корици меки
Година 2001
Език български
Формат среден
Състояние мн. добро

Повече информация

Конкретно, "Раздавачът на щастие" е книга за голямата, едновременно споделена, но и обречена любов, за отговорността и краха пред отговорностите, за миналото, смъртта и активното им и гласово, гласовито присъствие в настоящето, в живота. Но най-вече, това е книга за сетивата, за погледа, слуха и гласа, за усещането, и за преводимостта на тези сетива, за посланията, които те излъчват, за чувствата, които разпалват. Сетивата произвеждат енергии, които "вибрират и пътуват през пространството", мислите, течащи през тялото, пръскат флуиди, и тези енергии, тези флуиди в своята невидимост и безшумност, оформят големите послания, които просто трябва да бъдат поети. Защото - казва ни книгата - посланията са си факт, въпросът е да се намери приемник, който да ги засече, да ги възприеме и да ги трансформира в каквото пожелае - в писани думи, в звукове, че дори и в образи. Затова и най-голямата трагедия се случва тогава, когато останат блуждаещи послания, които няма кой да пресрещне... Тогава налице е разрив не толкова между думите и нещата, а между желанията и думите, както и попадане в словесната тъмница...
Неслучайно главен герой на книгата е един телеграфист, а малко по-общо - самият телеграф. Защото - имплицира "Раздавачът на щастие" - телеграфът е емблемата на всеки род послания, той е в началото на съвременната комуникация, на непосредствената връзка, която в момента благодарение на Интернет, доминира в света. Телеграфът, който излъчва незаинтересовани съобщения, съобщения заради самите съобщения. Но станат ли съобщенията целенасочени, направи ли се опит те да бъдат дирижирани, последствията не закъсняват. И цялата история на Хубило телеграфиста е всъщност своеобразно наказание заради намесата, която той упражнява върху това свободно реене на думите и желанията. Хубило се опитва да дисциплинира всичко, да превежда, да намери точните адресати, да установи адекватна връзка между подадените сигнали и очакваните отговори, стреми се да ограничава, той е убеден, че не езикът е толкова важен, колкото намерението в общуването и затова понечва да превежда, да ощастливява. Но тези му усилия, дарбата всичко да чува - от гръмотевицата до покоя - не му позволяват да улови гласа на собственото си дете, което се задушава заради глухотата му, на жена си, която го обича, но с която той в решителните моменти губи чуваемостта, че дори и собствения си "автентичен", вътрешен глас. Или, телеграфистът успява в намерението си да приема чуждите съобщения като свои, но се проваля там, където трябва да разчете своите си съобщения и тези на близките си. Но все пак запазва убеждението си, че цел на думите е да предават любовта и да разкриват безмълвния си глас, който е посвоему човешки, запазва вярата си, че въпреки провалите най-важно е да бъдем отворени и да се вслушваме... Независимо какво и кого ще чуем.

30 други книги от същия раздел: