Художествена

Разгледани книги

Трите живота на Кракра - Земетръс - дял 1 Уголеми

Трите живота на Кракра - Земетръс - дял 1

Продуктът вече не е наличен

Повече информация

Издателство Захари стояновКорици меки
Година 2007Страници 191
Език българскиФормат среден
ISBN  Състояние добро

 

 Откъси от книгата... 

... „Стъпих на плочите в манастирския двор и за кой ли път проклех строителите, които бяха покрили земята с обли, неравни камъни – и едри, и дребни, - та всяко минаване до черквата караше нозете ми да си избират път като кораб между скали. Ако римляните бяха постилали с такива камъни пътищата си, нямаше да има Римска империя.” ... „Това бяха Свети-Климентовите дъбове, тъй ги наричаха всички ... Светиня му повикал един от монасите , които се грижели за градините и му рекъл: „Брате погледни тези голи пътеки до Божиите храмове. Трябва край тях да посадим дървета.”Монахът му рекъл: Светиня ти, мога да посадя липи и тополи и след десетина години ще има и листа и сянка. Може да дочакаме и гнезда, и птича песен. Но и липата, и тополата са женски дървета, прости ми, Господи, и за нищо не стават, ни за пръте за къща, ни за греда на мост.” Светиня му попитал: „Тогава?” Монахът рекъл: „Дъбове. Трябва да посадим жълъди. Само че дъбовете растат петдесет, сто години. Като гледам твоята бяла брада и моето голо теме, нито ти, нито аз ще минем под сянката на тези дъбове.” Свети Климент повелил: „Още днес посадете дъбовете.” ... „Отидох до най-голямото от трите дървета и го прегърнах с две ръце. То се знае, че не можех да го обгърна, ръцете ми едва-едва се извиваха около ствола, но върховете на пръстите ми намираха пукнатини в кората и стигнаха до живата плът на дъба. ... Опрях чело в дъба и притиснах глава в стеблото му. И усетих всяка гънка на кората му, и ми се стори, че тя прилага на всяка гънка в мозъка ми, през костената черупка на черепа ми. Благословени да са червените следи от тайната писмена, които белезите от кора оставят върху челата ни.” ... „Има една земя, моята земя и ти можеш да вървиш по нея много дни, дори седмици и месеци, а от лявата ти страна да жълтеят зрели жита, а от към десницата ти да зеленеят плодни градини и лозя. И ако по торните пътища срещнеше хора, които на отиване плачеха, когато носеха семето си за посев, то на връщане щеше да ги срещнеш да се смеят от радост, като носеха своите снопи. ...Защо, Господи? Защо остави бурени да задушат нивите и градините? Защо позволи месеци да вървим през изоставени села и да не видим къща с покрив и огнище с жарава? ... Защо, Господи, позволи хиляди и хиляди мирни люде да се превърнем в убийци? Защо остави душите ни да се вкаменят?” ... „Да, мракът може да бъде победен само със светлина” ... „ ... но идеше зима и всички щяхме да измрем от глад. Тогава дойде ти, Кракра, начело на сто коли червена пшеница. От всяка твоя крепост – по три коли, от Перник – девет. Не конски товари жито, волски коли, не двуколки, а с четири колела. А воловете рече да се изколят за жените и децата. Тогава казваха: „Вика ли те Кракра, вземи си лъжица.” Така изкарахме зимата, та и още три зими.” ... „Борината гори, когато я размахваш. Човекът е човек, когато е на пътя.” ... „Дебелакът викаше: - Елате, елате! Вкусете, да видите, че Бог е благ и човеколюбив. Яжте най-сладкото ястие на Перник, телешко-пилешка чорба, един стар вол, изорал ниви от тук до Охрид, и една дърта кокошка, три години не виждала петел. ... Нарязал съм зеле и моркови. Поръсил съм целина, пащърнак и чубрица.” ... „Блажен муж ... Първите думи на първия псалом. Блажен оня човек, които върви по правия път. А пътя на нечестивите ще бъде погибел.” ... „И Роксана още казваше: - Този човек е като дъб, израсъл сред дънерите на посечена гора. Няма ги братята дървета, да го подкрепят с плещи, трябва сам да се бори с бурите, затова е израсъл огромен, сякаш непоклатим. Горе короната му е сама в небето, но не пада, защото корените му са сплетени с корените на посечената гора. Но колцина са такива мъже по земята ни? И те си отиват, защото си отиват родовете, които ги създадоха и откърмиха.” ... „Водата е жива. Не само е жива, тя живее във всичко живо. Тя е твоята кръв, тя е сокът на липата. Тя е Струма и Дунав. Тя е дъждът в небесата и в морето над небесата. Но тя е и в камъните, и в пясъка. Ти си мислиш, че е приказка, когато бабите говорят за великан, който стискал камъка и от него протекла вода. На водите Бог е дал силата и дълга да свързва всичко живо. ... Роксана още ми каза: - Водата помни всичко. И доброто, и лошото. Водата е като чист пергамент, на който можеш да напишеш псалом за възхвала на Бога, но можеш да напишеш и заклинание за викане на демони. Пергамента можеш да изтриеш или да изчегърташ, а водата е безсмъртна. Тя може да се превърне в лед и хилядолетия да лежи под земята или по върховете на планините, в мрак или светлина. И да помни всичко.” Трябва да Ви предупредя, че тази книга е много тежка – не, че е трудна за четене, не, напротив, думите на Антон Дончев са ритмични като песен и много четивни, но посланието им е много силно – приковава вниманието и те разтръсква яко, ама наистина яко! (Ако си търсите четиво за преспиване не посягайте към тази книга!) .................. „Трите живота на Кракра” е много силна, дейна, мъжка книга - от първия до последния ред! Думите на Антон Дончев те грабват и те хвърлят до Кракра за да се замислиш за живота с главно Ж и да откриеш в кръвта си част от родовата ни памет! .................... Кракра – силен, мъдър, но и земен мъж, крачи през своето време за да извърви пътя от момчето Никифор, през водачът Кракра Пернишки и монаха Брат Антоний до частичка от легендата за Българщината записана в кръвта и родовата ни памет. Тук сигурно много от Вас ще кажат: - Че кой е Кракра Пернишки? – най-много да е бил един от последните силни български боляри бори ли се, борили се, но не успели да спасят България от Византийско робство. - и Колко е била значима личността на Кракра в историята ни? Аз ще Ви отговоря: - Не знам. За жалост не познавам историята ни в такива подробности.:-( - Затова много ще се радвам ако някой, които е наясно с историческите факти зад личността на Кракра да коментира и допълни постинга. ..................... Книгата на Антон Дончев не е учебник или историческо изследване, но въпреки това за мен тя е много повече и от двете, защото този роман говори и припомня частица от Родовата ни Българска Памет. .................... Какво има в книгата: - Низ от увлекателни истории; - Няколко от идеите на бъдещето (темите: за опазването на природата, неизчерпаемите възможности на Живота и човека, тайните на водата и ...) - Множество срещи с част от значимите личности, бродили по нашите земи, през тази епоха - и Частичка от родовата ни памет:-) ..................... Ето и няколко откъса от първия дял на книгата (Романа е в четири дяла. За жалост още не съм прочел цялата книга, тъй като за сега не успявам да си намеря втората, третата и четвъртата част от книгата. Ще се радвам ако някой прочел цялата книга допълни впечатленията и цитатите ми.)
източник: http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/02/10/trite-jivota-na-krakra-dial-i-vi-ot-anton-donchev.162024

30 други книги от същия раздел: