Виртуозност и живопис

Откъси от книгата...

Кирил Божков (художник)

Завършва Националната художествена гимназия през 1983 г. и Националната художествена академия през 1991 г. От 1996 г. до днес работи като преподавател в катедра Живопис на Националната художествена академия (НХА). В момента е доцент, ръководител на едно от петте ателиета в специалност Живопис. Има над 50 самостоятелни изложби и над 180 участия в колективни изложби. През 2012 година защитава дисертация на тема "Нови параметри на предстaвата за виртуозност във фигуралната живопис през 20 век" и придобива научната и образователна степен доктор.

От 2009 до 2013 г. осъществява проект "Арт галерия Кирил Божков", София.

Творчество
Кирил Божков е майстор на рисунката във всички нейни метаморфози и е смятан за виртуоз на трудната акварелна техника "мокро в мокро". Владее маслената, акрилната и темперната техники, което му помага да преминава през специфичните територии на реализма, хиперреализма, сюрреализма, експресионизма, попарта. В своите последни работи художникът използва колаж, компютър, принт, фотоапарат, а от 2012 г. обогатява своите творчески търсения с помощта на видеоарта, пърформанса и инсталацията. Божков е известен с това, че не принадлежи на нито една група, течение, арт идея, стил.

Картини на Кирил Божков притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Народното събрание на Република България и много галерии и частни колекции в Австрия, Англия, Белгия, България, Германия, Гърция, Египет, Ирландия, Кипър, Колумбия, Норвегия, Русия, САЩ, Сърбия, Чехия, Словения, Франция, Холандия, Швейцария, Япония, Малайзия, Унгария, Италия и др.

ВЪВЕДЕНИЕ
Този труд е израз на твърдо установено лично пристрастие - към проблемите на фигуралната живопис и виртуозността.
Паралелно с изясняване на съществуващите познати и допустими видове виртуозност в исторически и съвременен план, и на методики за нейното установяване, анализиране и оценяване, през цялото време стоя идеята за събиране на сериозна мотивационна база данни за определяне на виртуозния език и начин на мислене и поведение в едно изкуство, която да обединява в единна концепция класика и съвременност. Изборът на авторите, чиито имена говорят сами за себе си, е субективен и определен по силата на лично пристрастие.

Дали биртуозността е заразна и дали една, дори много убедителна концепция може да породи любов към нея или истинската виртуозност сама избира своите герои, е въпрос, който надали ще намери тук окончателен отговор. И това е единствено правилното развитие, защото въпросът е твърде личен, за да се решава колективно и научно. Но всеки вътре в себе си знае отговора и ако пожелае, ще потърси научните основания и пътища.
Въпреки, че цялото изследване е пропито от преклонение и истинско желание да се опознае и анализира феномена виртуозност, трябва да се признае, че съмненията и увереността непрекъснато се редуваха по време на писането.