Как унизих всички бюрократични институции, конфискуващи парите ни

Кой от нас би се отказал от убеждението: „ Колкото повече пари имам, толкова по-добре ще съм?” Кой би се отказал от корпоративната кариера, която ни поробва да се трудим цял живот за да можем едва да оцеляваме. Няма смисъл да продължаваме така. На смъртния си одър ще се чудим защо сме правили всичко това. Представям си срещата със Създателя, който ме пита: „Защо не прави това, което си искала да правиш?” Няма приемлив отговор на този въпрос. Какво, …”страх”? Създателят ми се усмихва и пита: „Не ми ли повярва, когато ти казах, че ще се погрижа за прехраната ти? Какво те уплаши?” „Казаха ми, че трябва да работя за прехраната си, че трябва да оправдая съществуването си, че трябва да правя нещо полезно, че трябва да докажа, че имам стойност, да спазвам протестантската работна етика…” – бла, бла, бла. Създателят се усмихва: „Защо трябваше да слушаш пропагандата на тези, които искат да ти отнемат силата, които искат да те стреснат и уплашат, тези които искат да те поробят, след като си можела да си спомниш, че съм ти обещал всичко, което ти гарантира спокойствието?” Какво бих му отговорила?

Една жена ми се оплака, че тя и съпругът и са били задлъжнели с $ 30 000. Тя веднага си призна, че това не са били „пари в брой, а дълг от кредитни карти”. Този предполагаем “дълг от кредитни карти” не съществува. Той е „кредит”, а „не дълг”, тайната се крие в името – картата е „кредитна” а не „дългова”. Тя погрешно смята, че е „заела” кредит, докато всъщност тя го е създала, като банката и е дала само част от това което е създала с подписа си. Тя не дължи дълг от кредитни карти няма за какво да плаща. Всичко това се нарича EFT (прехвърляне на парични средства по електронен път). Банката никога не и е давала нищо.