Смисълът на живота

При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал — любов, знания, живот — всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота.

И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли отнякъде най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот.

Съвременните хора се трудят не по силите си, терзаят се морално, физически, докато един ден изнемогнат и обезсмислят живота си. Какво трябва да направят, за да се освободят от тези терзания? Те трябва да възприемат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изменят.

От памтивека и до днес още хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде ще намерят реалното в живота, и продължават да го търсят. По този начин те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него на абсолютно неправилна основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.

Във всяко живо същество в природата има един вътрешен, неопределен стремеж. Този вътрешен стремеж в човека наричаме Божествено начало. Когато изгубят вътрешния, неопределен импулс в себе си, хората изгубват смисъла на живота, вследствие на което се втвърдяват, стават недоволни и започват да търсят външно богатство, външна слава.

И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят. Ако не направи тази връзка, той е... осъден на пълно обезсмисляне на живота.

Ако всеки ден към човешкия ум и към човешкото сърце не влиза по една нова мисъл и по едно ново чувство, животът се обезсмисля.

Всеки трябва да пости. Защо? За да продължи живота си. Защо не трябва да яде много? За да не скъси живота си. Какво става с воденицата, която много мели? Камъните й се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота.