Езотерика

Разгледани книги

Какво има на онзи свят Уголеми

Какво има на онзи свят

14,00 лв

Повече информация

Издателство АйхамаКорици меки
Година 2002Страници 222
Език българскиФормат среден
ISBN  Състояние нова

 

 Откъси от книгата... 

Разказ на духа Франчезо

 

ПРЕДИСЛОВИЕ

Този разказ ми беше предаден преди една година и сега, като го представям на читателя, не претендирам да съм авторът му, тъй като аз съм действал само като оръдие и се постарах да предам с най-голяма акуратност и точност думите на духа Франчезо, който е сам авторът на разказа и който е един от неколцината духове, които са ме помолили да напиша техните опитности в Духовния мир.
Авторът на този разказ е духът Франчезо и аз много пъти съм го виждал материализиран (в сеанса от облак се превръща и взема форма на човек, така щото всички присъстващи да могат да го видят и чуят). В това състояние той е бивал познат от мнозина приятели, които са участвали в сеанса и които са го познавали, когато той е бил още на Земята.
Предавам разказа на читателя така, както аз съм го приел от самия дух-автор, а отговорността за верността на казаното и описаните сцени, оставям на самия него.

А. Форнесе Лондон 1896 г.

 

ПОСВЕЩЕНИЕТО НА САМИЯ АВТОР

На тези, които са обгърнати от облака на тъмнината и неизвестността, забулващ пред техните очи бъдещето на техния живот след гроба, аз посвещавам този истински разказ от моето скитане, след като се разделих с физическото си тяло (смъртта). Чак тогава аз можах да вникна в тайната "живот след гроба" и вярвайки, че посредством моите опитности, които излагам в тоя разказ, някои от читателите може да се спрат да вършат зло и преди да напуснат този свят да поправят злото, което вече са сторили и да се подготвят посредством това за живота след гроба. На тези от моите братя, които бързо крачат към пропастта, аз говоря с такава сила, която само Истината може да има върху онези, които не искат да я скрият; защото след един живот, прекаран на Земята в разгул и егоизъм, наказанието се получава не само в този живот, но двойно повече в живота след гроба. Тогава всичко изкуствено пада от душата и тя се явява гола и обезобразена от греховете, вършени на Земята, отпечатъците на които оставят знаци на духовната форма; тези знаци по никой начин не могат да се премахнат, освен чрез дълбоко разкаяние и страдание.
Аз сега желая тези, които още живеят на Земята, да вярват, че ако тези скитници от Другия свят могат да се върнат на Земята, за да предупредят своите братя и близки за своето ужасно положение там, те биха го направили. Аз бих желал да се знае, че духовете, които се явяват на сеанси за материализация като се обличат така, както са били приживе, за да дадат доказателство на своите ближни за живота след гроба, имат много по-възвишена мисия да изпълнят, отколкото тази, да утешат тези, които плачат за тях и ги обичат. Великият Създател на Вселената позволява на тези скитници да се върнат на Земята и да се облекат във физическо тяло, за да могат техните близки да ги познаят и да могат така да ги предупредят за ужасната участ, която очаква тези, които нарушават Божиите и човешки закони! Аз мисля, че великото учение, спиритизмът, е много по-свято, повисше, по-благородно, отколкото прекарване на времето в сеанси и наблюдения само как масата се вдига, как предметите се местят от едно място на друго и други прояви на окултни сили. Най-главната мисия на духовете, когато отидат на сеансите е, не само да дадат доказателства за съществуването на Задгробния мир, но и да съобщят какъв е животът там и какви са последствията от лошия живот, прекаран на Земята.
Като войник, който се е бил и който е побеждавал, аз гледам тези сцени на битките и мъчнотиите, които съм преодолял и чувствам, че лесно съм спечелил това, за което съм копнял. Моето желание е да покажа пътя на тези, които се намират пред бурите на живота. Те да могат да употребят скъпото време, което им е дадено на Земята, да поправят злото, което са сторили, да облагородят Душите си, което ще им приготви обиталище в Другия свят, пълно с мир, покой и щастие.

Духът Франчезо

 

 

откъси от книгата...


 

Глава 32

ПРЕЗ ЗЛАТНАТА ВРАТА МОЯТА МАЙКА И ДОМ В ЗЕМЯТА НА СВЕТЛИНАТА


Аз винаги съм се наслаждавал на небесната гледка. С голямо внимание съм наблюдавал как облаците се гонят един друг, как изменят своето положение и за минута се преобразуват на разни фигури.


Беше се изминало доста дълго време, откак се намирах в новото си обиталище, и се наслаждавах на гледките и красотите, които има тук в изобилие. Често наблюдавах небето и веднъж пред очите ми се представи една картина, която ме възхити. Видях нещо като златна врата да се отваря и да излиза оттам светлина, сияеща като Слънцето. Между мен и тази златна врата имаше голяма, чиста като кристал река и като се вгледах по-добре, видях, че златните врати пак се отвориха и какво беше моето възхищение: видях прекрасна местност, изпъстрена с цветя, овощни дървета и множество други прелести. Гледката постепенно се изменяше и видението изчезна пред очите ми. Бях зрител на тази гледка няколко пъти и веднъж, мислейки какво значи всичко това, някой ме хвана за рамото. Обърнах се и видях баща си. Той ми каза:


- Франчезо, златните врати, които ти видя, са истинска гледка. Те те призовават да живееш занапред там. През тях ще влезеш в истински щастлива земя. Добре е, че си отишъл да видиш ще намериш ли нещо, което да те привлече! Тя е последното стъпало, през което ти ще се възкачиш за Третата сфера. Ако идеш там, ще ми бъде по-лесно да ти се явявам. Аз съм, както знаеш, в Третата сфера на Земята, която ти видя във видение. Ти вече имаш дом в земята, чиито златните врати видя. Дали ще ти хареса всичко това?


Аз бях радостно изненадан, като научих от баща си, че толкова скоро ще имам щастието да видя земята със златните врати и без да му мисля много, погледнах за последен път тогавашното си обиталище и се упътих към земята, която ми показа баща ми, а той изчезна пред очите ми.


Аз минах през доста странни местности и видях градове, обитавани от духовни жители, но тъй като главната ми цел беше да видя земята със златните врати, не се спрях дълго по пътя си, за да ги разгледам, а бързах да стигна своята крайна цел.
Най-после стигнах върха на последната планина и оттам можах да видя чудесната и вълшебна страна, която ме привличаше като магнит. Дърветата като че ме канеха да отида при тях. Цветята, изпъстрили просторните поля, издаваха чудни аромати. Златните врати се отвориха, като че искаха да ме приветстват и през тях аз виждах вълшебни гледки. Реката ме разделяше от златната врата. Без да мисля много, хвърлих се в нея, като исках с плуване да стигна портите. Щом се хвърлих, една неописуема радост ме обзе и аз почувствах, че водата съвършено ме покри. Не обръщах внимание на това, че дрехите ми ще се измокрят, обаче, те не само не се измокриха, но от бяло-сиви се измениха и аз се видях облечен в бяла като сняг дреха, с огърлица и пояс със златни окраски. Видях на шията и гърдите и други украшения да светят като злато. С разтреперено сърце аз се доближих до златните врати. Когато моята ръка се допря до тях, те се разтвориха, аз влязох и през един широк и постлан с разкошни цветя път - тръгнах. Богато окичените дървета, дивно хубавите цветя представяха една очарователна гледка. Минавайки, клоните на дърветата се накланяха, като че искаха да поздравят този, който толкова много ги обичаше. Зеленината под краката ми ме развеселяваше, а над мене небето беше тъй чисто и светло, тъй хубаво и пленително, че предизвикваше в мен чувство на благоговение. Далече на хоризонта се мяркаха сини балкани и кристални езера и реки, които правеха гледката още по-омайна. В реката се срещаха малки лодки, със светли духове в тях, които весело се клатеха. Във всичко това имаше нещо, което приличаше на земното, но имаше и друго, което не приличаше и не може да се опише.
Щом изминах цветния път и докато още с възхищение се любувах на чудните гледки, забелязах, че една група духове идват да ме посрещнат. Между тях можах да позная баща си, майка си, братята си, сестрите си и много мои приятели и роднини. Те носеха разноцветни палми, с които ме приветстваха. Пееха неземни песни и постилаха пътя, през който минавах с цветя, с такива аромати, каквито никога през живота си не съм чувствал. Моята радост нямаше край и от Душата ми излезе благодарствена молитва към Онзи, който е Творец на всички блага в света.


И когато помислих, че за това щастие, което ме е споходило, аз съм задължен на моята любима, която ме накара да се старая за моето повдигане, аз пожелах тя да бъде тук, за да споделим заедно радостта. Едва изказах такова желание и я видях близо до мен в полубудно състояние. Нейният главен Ръководител я беше довел духом, докогато тялото й беше на Земята. Облеклото й беше от Духовния мир, то светеше като слънце. В своята радост аз я прегърнах. От това Душата й се пробуди и тя ме погледна с приятна усмивка. Представих я на всички като моя годеница, но Духът, нейният Ръководител, хвърли едно бяло платно отгоре й и тя заспа. Веднага след това той я отведе обратно при физическото й тяло, тъй като тя беше доведена само, за да се изпълни моята радост докрай. Ние трябваше да бъдем разделени, защото тя имаше нужда от още земни изпитания.


Когато моята приятелка замина, майка ми ме обсипа с куп целувки, като че още изглеждах за нея малко дете, такова, каквото ме остави, когато тя умря. След като се прегърнахме с всички, най-после те ме заведоха в една прелестна, потънала в рози, вила. Вратите и прозорците бяха обсипани със зеленина и цветя, които издаваха най-приятен аромат. Тя имаше седем стаи и всяка стая представляваше по една от моите дарби, които бях развил в Духовния мир.


Моята вила беше построена на един от върховете, откъдето можех да гледам реката, която бях минал и всички сфери и страни, в които бях добил толкова опитност. Оттам аз гледах всички сфери, представляващи една пълна картина на целия ми прекаран живот. Почувствах в Душата си желание да благодаря на Бога, задето позволи на този небесен Ангел, моята любима, да се влюби в мен и да стане причина да вляза в Пътя на духовното развитие и безвъзвратно да напусна гибелта, която неминуемо ме очакваше.


Стаята, от която виждах всички казани неща, беше най-изящно наредена. Освен многото портрети и украшения, намерих и разни музикални инструменти. На Земята аз страстно обичах музиката и в новата сфера имах възможност да удоволетворя тази страст, защото тук имаше такива мелодии, които омайваха Душата. Разни цветя с чудни аромати опасваха стените на моята стая. На една от тях беше поставен портретът на моята любима, с рамка гравирана с бели рози. Другите предмети, които имах, когато бях в долната сфера, пак ги намерих. Те ми напомняха времето, когато се борех с ред мъчнотии за моето нравствено повдигане. За постелка на стаята служеха духовни цветя, а за мебели имах също такива, каквито имах на Земята, само че по-светли и по-изящни. Столът ми приличаше на трон. Облегалото на трона беше изваяно по такъв начин, че представляваше четири нимфи, с прострени ръце и с венци и украшения на главите. Те бяха облечени в бяло-сиви воали, представляващи нещо грациозно и изящно. Всичко това изглеждаше толкова реално, щото за момент би помислил човек, че гледа живи нимфи, а не изкуствено направени фигури. Тронът, гарниран с небесно син и златен цвят, събуждаше силно желание да седна и отпочина. Винаги, когато исках да наблюдавам сферите и Земята, аз седях на него и размишлявах за безкрайната Божия Любов, която обгръща цялата Вселена.


Другото отделение беше окичено с хубави изящни картини, хубави статуи и тропически цветя. Салонът приличаше повече на консерватория, отколкото на обикновена стая. Разните картини бяха поместени на едната страна на салона, а статуите и цветята на другата. На предната стена имаше една голяма картина, която представляваше Висшите сфери, а в средата на салона -един фонтан, от който бликаше чиста като кристал вода. Между картините имаше една, която събуждаше у мен особено приятни възпоменания. Тя представляваше сцени от моя живот на Земята. Там бяха изобразени най-приятните моменти от живота ми, прекаран с моята любима.


Имаше и други, на мои приятели, които приживе са събуждали в мен приятни чувства. Други пък представляваха гледки от моя духовен живот, като сцени, в които съм вземал участие при старанието си да помагам на другите. Всички тези неща вливаха в сърцето ми неизказана радост и благодарност.


Третият салон беше моята гостна. Там имаше всички удобства, които се намират на Земята, само с тази разлика, че всичко каквото имаше тук беше тъй чудесно, тъй възхитително, че не могат да се намерят думи, които да опишат хубостите, с които стаята беше мебелирана. В четвъртата стая имаше голяма библиотека с разни животоописания на всички тези, от които аз се възхищавах и почитах. Така също се намираха книги по разните отрасли на науката и изкуството. Те имаха, обаче, тази особеност, че вместо да са напечатани с букви, както са земните книги, бяха препълнени с изображения, които като ги гледа човек, възприема мислите на авторите им, и напълно разбира какво са искали да кажат. И в това място духовете можеха да приемат вдъхновение и да пишат по разните клонове на литературата. Духовете, стоящи по-горе от нас, осветяваха умовете ни и ние с екстаз пишехме това, което ни въодушевяваше. По този начин аз бях написал стихове, които ми доставяха голяма наслада.


От тази стая ние излязохме в градината и баща ми каза, че ще ме заведе в моята спалня след като приятелите, които са дошли да ме посрещнат, се разотидеха. Градината се украсяваше с един грандиозен, окичен с чудно хубави цветя, фонтан. Фантастичните алеи с рози и палми, събудиха в мен горещо желание да бъде при мене моята мила любима и тя заедно с мен да се радва на тази чудесна гледка. Зеленина покриваше земята, а небесни птички весело чуруликаха из градината. Всичко беше възхитително и моята Душа се изпълни с благодарност към Създателя на всички благости на Вселената.
Като се нагледах на всичко, моите приятели ме поканиха да влезем в салона, където беше приготвен банкет за моето пристигане. О, какъв възхитителен банкет беше той! Ние пихме за прогреса и щастието на всеки един от нас. При това виното не опиваше, както това на Земята и не възбуждаше лоши мисли, както това става там, а ни правеше весели и щастливи. Колко вкусни бяха плодовете, които ядохме! Те бяха резултат на нашите добри дела и любов. Всичко това ми даваше една преголяма радост и аз се страхувах да не би това щастие да е сън. Най-после всички приятели и роднини се разотидоха. Само майка ми и баща ми останаха при мен. Те ме заведоха в горните стаи. Двете бяха за приятели,...

Заедно с тази книга, купуват още и:

30 други книги от същия раздел: