Езотерика

Разгледани книги

РА АВИНОР - книга на Сиянията Уголеми

РА АВИНОР - книга на Сиянията

10,00 лв

Повече информация

Издателство ЛогосКорици меки
Година 2003Страници 167
Език българскиФормат среден
ISBN  Състояние нова

 

 Откъси от книгата... 

Из "Разговорите на Мъдреца със своето Сърце"
Наблюдавах едно славейче и се възхищавах на песента му. Сякаш слушах песента на Рая. То толкова много се радваше и пееше, че всичко това ми заприлича на Химн от Вечността. Песента му беше една чудна симфония на радостта. Повиках съседа си и му казах: Слушай каква омая, какъв възторг. Долавяш ли шепота на Вечността? - Съседът ми каза: Който пее, не работи. Не знам каква е тая птичка, нито искам да чувам крякането й. Освен това тя ме дразни. Аз имам друга песен вкъщи. Ела да чуеш, три гладни гърла пеят. Ако не работя, ще умрат. - Казах на съседа си: И все пак животьт е велика музика. Ти не чу ли малкото славейче, този велик певец? - Тогава съседът ми каза: Ако имаше един камък наоколо, щях да поздравя твоя певец. - Но когато погледнахме към славейчето, то си беше отишло.

 

Из "Разговорите на Мъдреца със своето Сърце"
Повиках съседа си и му казах: Погледни какво велико слънце изгрява. След няколко часа ще вали прекрасен дъжд, а вечерта ще има един красив залез. И погледни теменужките в градината ми - каква красота! Велик е животът! - Съседът ми каза: След малко това слънце така ще напече, че трудно ще се диша. После ще дойде прекрасният дъжд, който ще ми намокри всичко. За красивия залез да не говорим, защото по него време децата ми се завръщат от училище и почват да ми разправят колко лошо било в училище. И за теменужките да не говорим, защото с тях нито мога да нахраня семейството си, нито себе си. Тях даже и котката ми не ги поглежда. - И каза още съседът ми: Такава е реалността, такъв е животът. Чудя се как ти се радваш на живота, че го наричаш и велик. Мисля, че обезумяваш.

 

Из "Разговорите на Мъдреца със своето Сърце"
Наблюдавах една пчеличка колко дълъг път изминаваше тя. Посещаваше толкова много цветя и все се завръщаше в своя кошер. Казах си: Каква велика Мъдрост, какво Тайнство, защото всичкият този труд се превръщаше в най-чудната храна за човека. Повиках съседа си и му казах: Какво ще кажеш за това велико Тайнство? И какво ще кажеш за тази Свещена храна - меда?' - Съседът ми каза: Първо, никога не съм виждал велика пчела. Второ, щом не съм виждал такава пчела, няма и Тайнство. Аз разчитам само на очите си. И трето, ние от години наред ядем мед и жена ми и децата ми оглупяват все повече и все повече. Аз мисля, че ти не наблюдаваш реално живота. И мисля, че ти все виждаш нещо друго. А мен ме интересува само реалността.

 

Из "Разговорите на Мъдреца със своето Сърце"
Съседът ми започна да си строи къща. Отидох при него и му казах: - Искаш ли да ти помогна? - Не, аз обичам да си върша работите сам. - Построи той една стая и на другия ден стените паднаха. Отидох и му казах: Искаш ли да ти помогна? - Съседът ми каза: Не, аз сам си разбрах грешката. Не сложих много цимент, исках да спестя пари. Сега ще купя много цимент и всичко ще е наред. - На другия ден съседът ми отново построи стените и всичко беше наред. А на следващия ден стените пак паднаха. Казах му: - Искаш ли да ти помогна? - Не - каза съседът, - аз съм независим. Аз си открих грешката. Не бях подредил камъните правилно. - И така много пъти съседът ми вдигаше стените и на другия ден те падаха. Но след много време най-накрая къщата беше издигната. Но съседът ми не желаеше да живее в нея. Попитах го: - Защо не искаш да живееш в нея? - Защото не искам да ме затрупа. Ето виж, спя си тук на двора, на пейката и СЪМ много спокоен. А чистият въздух е толкова здравословен. - Казах му: Съседе, има много специалисти по къщи. Мога да ти покажа как се строи хубава къща на разумно място. - Съседът ми каза: Покажи ми. - Казах му: Ето, виж това дръвче. Виждаш ли тези птички ? Там е тяхното гнездо. От десет години живеят в това гнездо. Никакви бури и дъждове не развалиха къщичката им. Тези птиченца винаги се радваха на живота и всякога пееха. А това там е най-голямата птичка, тя измайстори гнездото. Тази птичка е бащата. Само тя може да те научи как да си построиш къща. - Тогава съседът ми каза: Ти се шегуваш, нали? Защото как може тази малка птичка да ми забърка цимента, да ми подреди камъните и да ми сложи покрив? Никога не съм чувал птичка да строи къща. Ти си най-големият шегаджия, когото познавам. Пък ако ми даваш за пример къщата на птичката, сиреч нейното гнездо, тогава не ме познаваш, защото аз никога няма да живея в гнездо.

 

Из Книгата "Искри от Тишината"
Питаш: Защо имам толкова страдания? - Ето що рече Тишината: Ти имаш много страдания, приятелю, защото нямаш Съкровен живот. Когато страданието се сблъска със Съкровеното, се заражда Светлина- Съкровеното е скалата на живота. Страданието никога не може да устои на Съкровеното. Но ако ти си се отказал от Съкровеното, приятелю, тогава страданието се сблъсква с тебе. А ти сам по себе си нямаш какво да му дадеш. - Ето що рече Тишината.

 

Из "Искри от Тишината"
Словото е Слово само когато изтича от Тишината. Слово, което не изтича от Тишината, разнася мрак. Тишината си има свой Дом. Този Дом е наречен Съкровеното. Някои го наричат Душата. Други го наричат Неизразимото. Аз го нарекох Изворът, защото от този Дом извира Словото, което осветява съществата. Истинското Слово е напоено със Свята Тишина.

 

Из "Искри от Тишината"
Всички велики неща са родени от Тишината. Малката тревичка е израсла от Тишината. Наблюдавал ли си малкото изворче? То няма думи, но какъв говор има. То се е превърнало в ръка, която дава. Ето, това е истинското даване. Даващият не трябва да говори, за да не опетни Тишината. Не изгрява ли слънцето от Тишината на нощта? А цветята, приятелю, не са ли деца на Тишината. А откъде произлиза Мъдрецът? От Тишината, приятелю. Ето защо той носи в себе си Съкровени Слова. От тези Слова се раждат тревички, цветя, слънца и живата вода.

 

Из "Искри от Тишината"
Най-великото нещо в живота е да имаш истински приятел. Милиони години минаха, докато го открия. Той е по-тих от тревата, по-чист от водата, по-необятен от звездите, по-дълбок от всяка бездна, по-сияещ от всяко слънце. Той е далечен, недостъпен, неизмерим и същевременно по-близък от всичко на света. Този приятел е Сияещата Тишина. Той ми е дал най-скъпото нещо на света: той ми е дал гласа, но не за да говоря, а за да може той да говори. Но дори и той не може да изрази себе си. Неизразим е моят приятел, неизречен. Единственото място, в което оживявам, е неговата неизразимост. Който е познал това, става съкровеноизпълнен. Ето, това ми даде моят приятел.

 

Заедно с тази книга, купуват още и:

30 други книги от същия раздел: