Елеазар Хараш - лекции

Разгледани книги

Мъдрост и безпределност - лекции том 17 Уголеми

Мъдрост и безпределност - лекции том 17

7,50 лв

Страници 234
Издател Логос
Корици меки
Година 2007
Състояние НОВА

Повече информация


съдържание

 

 
4.04.2006г
 
лекция:
Вкусът на Дзен.
идея за размишление:
Хайку.
лекция:
Толтеките.
идея за размишление:
Чан.
лекция:
История на вечността.
идея за размишление:
Житното зърно.
 
2.05.2006г
 
лекция:
Дзен
идея за размишление:
Боян Магът
лекция:
Толтеките.
идея за размишление:
ДАО.
лекция:
История на вечността.
идея за размишление:
За смъртта

 

6.06.2006г
 
лекция:
Вкусът на суфизма.
идея за размишление:
Мохамед.
лекция:
Толтеките.
идея за размишление:
Арамейската дума ТАБА.
лекция:
История на вечността.
идея за размишление:
Китайският гносис.
 
4.07.2006г
 
лекция:
Упанишадите.
идея за размишление:
Талмуда.
лекция:
Толтеките.
идея за размишление:
Четвъртият враг на толтеките.
лекция:
История на вечността.
идея за размишление:
Чудният Настрадин ходжа.
 
1.08.2006г
 
лекция:
Брахман и карма.
идея за размишление:
Хатария.
лекция:
Толтеките.
идея за размишление:
Евангелие от Матея 5:3.
лекция:
История на Вечността.
идея за размишление:
Искрата.
 
5.09.2006г
 
лекция:
Китайската мъдрост.
идея за размишление:
Хемо нетер.
лекция:
Толтеките.
идея за размишление:
Джайнизъм.
лекция:
История на вечността.
идея за размишление:
Чудният Настрадин Ходжа.
 
3.10.2006г
 
лекция:
Най-великият суфи.
идея за размишление:
Африканската мъдрост.
лекция:
Толтеките.
идея за размишление:
Мистерията на гносиса.
лекция:
История на Вечността.
идея за размишление:
Чудният Настрадин Ходжа.
 
7.11.2006г
 
лекция:
Дао.
идея за размишление:
Овладяване на съдбата.
лекция:
Окултната мисия на Юда.
идея за размишление:
Гатанката на Сфинкса.
лекция:
Тайният разговор.
идея за размишление:
Учителят за дявола.
 
5.12.2006г
 
лекция:
ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ.
идея за размишление:
Свършекът на света.
лекция:
МАЙСТЕР ЕКХАРТ.
идея за размишление:
За дявола.
лекция:
АЛ ХАЛЛАДЖ: Бог – разрушителят на рая.
идея за размишление:
Учението за искрата.
лекция:
УЧИТЕЛЯТ МЕЛХОРИЯ.
идея за размишление:
Харагeй.

 


Откъси от книгата...

 

 Брахман и Карма

Духът, Брахман, е нашата вътрешна безпределност, нашето царство, наречено в Библията Царството Божие. Този Дух е отвъд кармата, което означава според Упанишадите, че карма управлява само нисшата природа на човека.

Карма е закон, създаден от Брахман, а това показва, че не е възможно абсолютно никакво нарушение на този закон. Защо? Защото този закон е абсолютната справедливост – справедливостта, която изтича от Истината. Целта на карма е и цел на тази справедливост: да се поддържа чиста хармония във вселената. Карма не засяга чистия човешки Дух, който е свободна субстанция.

Тази свобода е тайна на Брахман в човека и нищо не може да покори тази свобода. Но постъпките и поведението на човека трябва да са израз на Брахман, т.е. израз на свободата, а не подведени от влиянието на външната среда или обществото. Значи човек, който се съобразява с Истината, не се съобразява с обществото. Той съблюдава само Истината и тя е неговата мярка.

Например, може ли карма да се видоизмени? Накратко ще ви отговоря: с много усърдна молитва може да стане промяна. Ще дам един пример: преди много години той се е случил с един, да го наречем ясновидец, в известен смисъл ясновидец, понеже си отдал живота да помага на душите и умеел да прозира някои неща. Това е Георги Нанев от Нова Загора навремето. Духът му давал картини; каквото му дадял Духа, той го казвал на хората и все се случвало, просто се сбъдва. Обаче веднъж Духът му дава картина: куршум минава през главата му. Той знае, че тук няма шега и започва усърдна молитва. Знае какво означава и започва усърдна молитва. След време брат му зарежда автомата, излиза куршум от автомата, уж без да иска – законът на карма така работи; куршумът се забива в крака му и след три месеца оздравява. Куршумът е трябвало да мине през главата, но молитвата видоизменя – кармата може да се смекчава. И още повече можеше, ако той беше обещал някакви нива, да се посвети примерно на Истината изцяло. Бог никога няма да го пришпори да бърза, въпросът е той да е искрен. Тогава нямаше да има и куршум в крака, а щеше да има куршум до крака – разликата е … Но такъв човек е склонен да се променя, тогава кармата се смекчава много.

Брахман е Който трябва да насочва човека в неговия индивидуален живот, а не окръжаващата среда и разните му влияния. Човечеството и още по-точно човекът, е пресечна точка между необходимост и свобода, между материя и Дух. Човекът може да се откаже от лошата си постъпка само чрез свободната си воля. Само чрез свободната си воля, само свободната воля може да освободи човека от присъствието на неговото минало, което се промъква в настоящето. Обикновено миналото се опитва да се промъкне в настоящето. Свободната воля може да го видоизмени.

От всичко, което сега човек мисли и прави зависи бъдещата му трансформация. Но ако човек не мисли по законите на Брахман, той ще си остане заключен от карма. Звездите нищо не решават – те са само слуги, те са само последствия. Решаващото е свободната воля на човека, която може да проникне в неговото собствено минало и то тука, в настоящето.

Карма е просто огледалото на човека. Тя казва: огледай се, ти си плод на своите минали продължителни мисли, желания и действия. Карма ти дава възможност да видиш собствения си образ, нивото си, пътя си и да прецениш дали вървиш по пътя на Брахман, по пътя на Истината. Карма напомня на човека, че няма нищо случайно и че бъдещето на човека не зависи от чудеса, а от твоята собствена самодисциплина, от пътя ти към себепознанието. Ако човек избере истинолюбието, себепознанието и Брахман като идеи, той ще установи, че човекът сам по себе си е творение на себе си, разбира се в съчетание с Брахман, но те са едно.

Яджнавалкия казва: Само Брахман осмисля свободата, другите я обезсмислят – общество, приятели, врагове и т.н. и т.н. – само отдаденият на Брахман може да осмисли своята свобода.

Карма се дължи на неправилно избран идеал от миналото, а идеалът, казва Яджнавалкия, е един – Брахман. Човекът може да е много добър, много услужлив и дори състрадателен, но ако той е избрал земното мислене и земното щастие, той ще остане завързан от карма и от прераждания. Който не познава Брахман, си остава потопен в карма, в страдания; който познава Брахман е потопен в безсмъртие.

Освобождението на човека се осъществява от собствената му същност, която е Брахман. Ето защо това, което най-много трябва да се осъзнае е Брахман, т.е. човек се нуждае от това велико единство, сливане и изчезване, и т.н.

Който се е освободил от злото в себе си, страстите си и от колебанията си, той става Дух. Древните Упанишади дават една мярка: който се е освободил от злото в себе си, тук става въпрос и за най-малкото зло – докато имаш и най-малко зло, кармата ще бъде полепнала там – от злото, страстите, от колебанията си – тогава човек става Дух, Брахман и никой не може да го убеди че е човек, защото той осъзнава.
Ако ти направиш една добра постъпка, това не променя Брахман, защото целта е не доброто, а познаването на Брахман. Забележете, целта е не доброто в живота, а познаването на Бога, познаването на Истината, т.е. познаването на Брахман. Само тогава ти ставаш вече вечно добро – не относително, не човешко добро, което е просто зло, а ставаш вечно добро.

Ако Брахман ти е изпратил един учител, то е защото чрез този учител Брахман общува с тебе, защото ти си близък до неговото сърце. Ти си близък на Брахман. Това означава, че общуването с гуру, общуването с учител не е тотално общуване. То си остава символично, докато ученикът се подготви и стигне до дълбините на прякото общуване с Брахман, за което и самият Брахман го подготвя.

Реалното общуване с Брахман е дълбоко навътре. То е чиста вътрешна реалност, а гуру само ти посочва пътя – и той е важен, и той решава някои неща, но същественото си остава в тебе. Ето защо мъдрият обръща очите си навътре към дълбоката реалност, която е Брахман.

Отношението ти към Брахман не се състои в дарове и жертвоприношения, защото целта е познаването на Истината за Брахман. Защото в Брахман отиват само тези, които го познават реално, които са се слели с Неговата същност – т.е. даровете нищо не значат. Отношението ти към нещата определя в каква форма ще се преродиш, защото отношението, казват Упанишадите, това е превърнатата форма, която ще предава своя опит. Отношението е мярка на осъзнаването на човека и каквото е твоето отношение към нещата, такова е и твоето развитие, твоето ниво. Отношението ти към нещата решава дали ще излезеш от карма, или ще останеш заключен в нея. Който не властва над самия себе си, остава в карма, лишава се от това да получи Брахман – той не получава истината за Брахман, Брахман не му се разкрива. Единственото, от което се нуждае човекът е Брахман, т.е. Истината, всичко друго е последствие. Например някои казват: разумна воля. Не, тя е след Истината. Лао Дзъ казва: Разумната воля е началото на безумието. Започваш да мислиш че си висш и след време може да си помислиш, че си по-висш от Бога. Много точно го е казал. Най-важното е Истината и всичко друго е последствие.

Заедно с тази книга, купуват още и:

30 други книги от същия раздел: