Учители Мъдреци Мистици Адепти

Възлизане на Планината Кармел Уголеми

Възлизане на Планината Кармел

15,00 лв

Повече информация

Издателство   Аймара Корици   меки
Година   2011 Страници   342
Език   български Формат   среден
ISBN     Състояние   нова

 

 Откъси от книгата... 

Съдържание:

 

ПРЕДГОВОР........................................................................................... 3

ВЪВЕДЕНИЕ........................................................................................... 6

ГЛАВА ПЪРВА...................................................................................... 11

Говори се за две различни нощи, през които преминават духовните особи, съответно и за двете части на човека – низшата и висшата.

Пояснява се следната строфа:
Веднъж в тъмна нощ ,
нощ на огорчение
от Любов запалена,
о, съдба щастлива!
Излязох от никого незабелязана,
когато в моя дом настана тишина.

ГЛАВА ВТОРА...................................................................................... 13

Обясняваща какво е това “тъмната нощ”, през която е преминала душата; как тя говори, за да стигне до единението. Разказва за нейните причини.

ГЛАВА ТРЕТА....................................................................................... 15

Обяснява първата причина за “нощта”, т.е. за излишъка от въжделения към външните неща. Изяснява причината – защо това се нарича “нощ”.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА................................................................................ 18

Доказваща края на преминаването на душата през “тъмната нощ на чувствата”, която представлява умъртвяване на желанията, чрез което би могла да стигне до единение с Бога.

ГЛАВА ПЕТА......................................................................................... 23

Опирайки се на авторитета на Св. Писание, уведомява, че душата обезателно е длъжна да премине през нощта на умъртвяване на въжделенията към всички неща, за да може да стигне до Бога.

ГЛАВА ШЕСТА...................................................................................... 28

Разказва за двете главни вреди, които въжделенията причиняват на душата. Първата от тях е недопускането на доброто в душата; втората е просто нанасяне на вреда.

ГЛАВА СЕДМА..................................................................................... 32

Разказва за това, как въжделенията мъчат душата. В потвърждение се привеждат сравнения и доводи от Св. Писание.

ГЛАВА ОСМА....................................................................................... 35

Разказва за това, как въжделенията затъмняват и ослепяват душата.

ГЛАВА ДЕВЕТА.................................................................................... 39

Разказва за това, как въжделенията омърсяват душата. В потвърждение са приведени сравнения и доводи от Св. Писание.

ГЛАВА ДЕСЕТА..................................................................................... 42

Разказва за това, по какъв начин въжделенията охлаждат и отслабват душата в добродетелите.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА........................................................................ 44

Уведомяваща, че за да може душата да стигне до единение с Бога, е длъжна непременно да се избави от всички желания, дори и най-малките.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА........................................................................ 50

Даваща отговор на друго запитване: Какви въжделения са достатъчни, за да причинят на душата споменатите по-горе вреди.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА......................................................................... 54

Говори за методите, които трябва да прилага душата, за да може да влезе в тази “нощ на чувствата”

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА.................................................................. 58

Разясняваща втората строфа: “Нощ на огорчение, от Любов запалена”

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА......................................................................... 60

В която се разясняват останалите строфи:

“О, съдба щастлива;

Излязох от никого незабелязана,

когато в моя дом настана тишина”.

 

КНИГА ВТОРА

Тълкува най-близкият метод за единение с Бога, който е Вярата. Говори се за втората част на “тъмната нощ”, или за нощта на Духа.

ГЛАВА ПЪРВА...................................................................................... 61

Цитира се вторият стих:

“Сред тъмнината защитена

от тайни стълби оградена.

О, блаженство висше!

В мрака на нощта, в укритие притаена,

когато в моя дом настана тишина”.

ГЛАВА ВТОРА...................................................................................... 63

Започва обяснението на причината за “нощта”, която е Вярата. Потвърждава чрез два довода, че тя е по-тъмна от първата и третата.

ГЛАВА ТРЕТА....................................................................................... 65

Защо Вярата се явява “тъмна нощ” за душата. Това се обосновава с доводи, примери и образи от Светото Писание.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА................................................................................ 68

Говори най-общо, че душата, доколкото зависи от нея, трябва да пребивава в тъмнина, за да може Вярата да я води към висшето съзерцание.

ГЛАВА ПЕТА......................................................................................... 73

Обясняваща, какво е това единение с Бога. Ще се приведе сравнение.

ГЛАВА ШЕСТА...................................................................................... 79

Обясняваща, как три теологически добродетели усъвършенстват три области на душата и как устройват тъмнината и пустотата в тези области.

ГЛАВА СЕДМА..................................................................................... 82

Разсъждаваща за това, колко е тесен пътят, водещ към вечния живот. Който иска да върви по него, трябва да бъде оголен и освободен от всичко. Започва с разговор за оголването на разума.

ГЛАВА ОСМА....................................................................................... 89

Показваща като цяло, че никакво творение и никакво понятие на разума не може да послужи като непосредствено помагало за единението с Бога.

ГЛАВА ДЕВЕТА.................................................................................... 94

Обясняваща, по какъв начин вярата се явява за разума най-близкото и подходящо средство, чрез което душата може да стигне до единение с Бога в Любовта, и което е подкрепено с цитати и образи от Св. Писание.

ГЛАВА ДЕСЕТА..................................................................................... 97

Показваща различията между понятията и познанията – всички, които са достъпни за разума.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА........................................................................ 98

За препятствията и трудностите, които могат да се появят от схващанията чувствени, получени по свръхестествен начин, когато се изявяват като външни телесни чувства. Как трябва да се предпазва от тях душата.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА...................................................................... 107

Повествува за естествените схващания на въображението. Обяснява ги и доказва, че те не могат да бъдат адекватно средство за единение с Бога. Разказва каква вреда се получава, ако душата не се откаже от тях.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА....................................................................... 113

Посочва знаците, които трябва да забележи в себе си духовният човек, за да знае кога трябва да изостави размишлението и разумното схващане, и да премине към състояние на съзерцание.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА................................................................ 116

Обосновава необходимостта от тези три знака и посочва тяхната неотменност за придвижването на душата напред.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА....................................................................... 124

Обясняваща, че при влизането в общото съзерцателно познание, душата трябва още не веднъж да се възползва от естествения процес на мислене и деятелността на естествените чувства.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА.................................................................... 127

Говори за схващанията на въображението, появяващи се във фантазията по свръхестествен начин. Показва, че те не могат да служат на душата като най-близко средство за единение с Бога.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА.................................................................. 135

Разясняваща целта и метода на поведение на Бога в даването на душата на благата духовни, получени чрез чувствата. Отговаряща на съмнението, което се е появило във връзка с това.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА.................................................................... 142

Разясняваща вредата, която някои духовни наставници могат да причинят на душата затова, че не я водят към доброто относно това, което касае упоменатите видения. Обясняваща, как те без да обръщат внимание на произхода им от Бога, могат да я въведат в заблуждение.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА................................................................... 146

В която се провъзгласява и доказва как, макар че виденията, причастни на Бога да са по същество истинни, ние може да се заблудим относно тях. Това се доказва от св. Писание.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА........................................................................... 155

В която се доказва с помощта на авторитета на Св. Писание, как словата на Бога, дори и винаги по същество правдиви, не винаги са точни относно своите собствени причини.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА.............................................................. 159

В която се разяснява как, дори и Бог да отговаря на това, за което Го молим някой път, не Му се нрави това, че използваме такъв начин за придобиване на Истината. И изяснява как, дори и да отговаря, в много случаи това досажда.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА.............................................................. 167

В която се появява съмнението, защо не се позволява в Закона на Благодатта да се пита Бога по свръхестествен начин както е било във Вехтия Завет. Това се обосновава с авторитета на св. Павел.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА............................................................... 179

В която започва разяснението за постиженията на ума, които са очистени за духовния път. Говори се за същността на тези неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА........................................................ 181

В която се разяснява начина на действие, характерен за духовните свръхестествени видения.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА................................................................ 187

В която се обсъждат откровенията. Говори за това, че те всъщност предполагат една разлика.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА............................................................. 188

В която се обсъждат понятията интелектуални, разкрити на разбирането и се говори за техните два вида, и как душата трябва да се отнася с тях.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА............................................................. 197

В която се обсъжда втория вид откровения – придобиването на окултни тайни. Разяснява метода, по който те могат да послужат за единението с Бога и как бесът може тук да внесе голямо заблуждение.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА............................................................... 201

В която се обсъжда вътрешния говор, който по свръхестествен начин може да се придаде на духа. Обяснява по какъв начин става това.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА............................................................ 202

В която се разглежда първия вид слова, които формулира понякога духът, събран в себе си. Говори се за причината за тях, за ползата и вредата, които могат да се заключават в тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА............................................................................ 209

В която се обсъждат словата вътрешни, които формално се сътворяват в духа по свръхестествен път. Съобщава за вредата, която може да бъде причинена и за необходимата предпазливост, за да не бъдем заблудени от тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ............................................................. 213

В която се обсъждат субстанциалните слова, които вътрешно се сътворяват в духа. Говори се за различаването им от формалните, за ползата, която имаме от тях и за смирението и уважението, които душата трябва да изпитва към тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА.............................................................. 215

В която се обсъждат схващанията, които възприема разбирането на вътрешните чувства, че свръхестественото се сътворява в душата. Говори за причината за тяхното сътворяване и затова, по какъв начин душата трябва да го придобива, за да няма препятствия по пътя към единението с Бога.

 

КНИГА ТРЕТА

В която се обсъжда тъмната нощ на паметта на волята; излага се науката за дължимото поведение на душата относно тях, за да може тя да стигне до единението с Бога в съвършена надежда и милосърдие.

ГЛАВА ПЪРВА.................................................................................... 219

ГЛАВА ВТОРА.................................................................................... 220

В която се обсъждат естествените схващания на паметта и се говори относно това, как трябва да се освободи душата от тях, за да може да се съедини с Бога в частта на тази способност.

ГЛАВА ТРЕТА..................................................................................... 227

В която се говори за три вреди, които претърпява душата, незатъмнена в частите на понятията и разсъжденията на паметта. Обсъжда се пример.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА.............................................................................. 230

В която се говори за втория вид вреда, която може да се нанесе на душата от страна на беса по пътя на естествените схващания на паметта.

ГЛАВА ПЕТА....................................................................................... 232

Говори за третият вид вреда, която преследва душата по пътя на естествените понятия на паметта.

ГЛАВА ШЕСТА.................................................................................... 233

За придобивките, които душата получава от забравянето и опустошението на всички размишления и понятия, които естествено е способна да има, благодарение на паметта.

ГЛАВА СЕДМА................................................................................... 235

В която се разглежда вторият вид схващания на паметта, които са понятията и фантазиите свръхестествени.

ГЛАВА ОСМА..................................................................................... 237

За вредите, които свръхестествените понятия могат да причинят на душата, ако тя размишлява над тях. Говори се за това, колко вида биват.

ГЛАВА ДЕВЕТА.................................................................................. 239

За втория вид вреда, заключаваща се в риска oт изпадане в самомнение и празно високомерие.

ГЛАВА ДЕСЕТА................................................................................... 241

За третата вреда, която може да се причини на душата от беса посредством въображаемите схващания на паметта.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА...................................................................... 242

Четвъртата вреда за душата от свръхестествените схващания на паметта, която препятства единението.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА...................................................................... 243

Петата вреда, която може да получи душата от въображаемите свръхестествени форми и схващания, в които са заключени низки и несъответствени съждения за Бога.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА....................................................................... 245

За ползите, които душата придобива с отделянето си от схващанията на въображението. Отговаря на определено възражение и изяснява   едно различие между естествените и свръхестествените схващания.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА................................................................ 251

В която се обсъждат понятията духовни, доколкото могат да попаднат в паметта.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА....................................................................... 253

В която на духовния човек се съобщава общия начин на управление на себе си в това, което се отнася до това чувство.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА.................................................................... 255

В която започва обсъждането на “тъмната нощ” на волята. Предлага се подразделението на афектите на волята.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА.................................................................. 258

В която започва обсъждането на първия афект на волята. Говори за това какво е радост и представя различни неща, на които волята е способна да се радва.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА.................................................................... 259

В която се обсъжда радостта от преходните блага. Обяснява, как следва да се насочи радостта от тях към Бога.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА................................................................... 262

За вредите, които могат да последват в душата, радваща се на преходни блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА........................................................................... 268

За преимуществата, които придобива душата при отстраняването на веселието от придобитите преходни неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА.............................................................. 271

В която се обсъжда, защо е напразно да се полага радостта на волята в благата естествени и как чрез тях трябва да направляваме себе си към Бога.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА.............................................................. 273

За вредите, които следват душата, полагаща радостта на волята в благата природни.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА............................................................... 277

За ползите, които получава душата, не полагаща своята радост в благата естествени.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА........................................................ 279

Която разглежда третия вид блага, в които волята е способна да полага радост, и които са благата чувствени. Обяснява какви са те и колко вида биват и как следва да се направлява волята към Бога, очиствайки се от тази радост.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА................................................................ 283

Разглежда вредите, които получава душата в желанието си да полага радостта на волята в чувствените блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА............................................................. 285

За ползите духовни и преходни, които произтичат за душата от отрицанието на радостта,  предизвикана от чувствените неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА............................................................. 288

В която започва тълкуването на четвъртия вид блага, които са блага морални. Посочва какви биват те и по какъв начин се свързва с тях радостта на волята.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА............................................................... 292

За седемте вреди, които могат да се причинят на човека, полагащ своята радост на волята в моралните блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА............................................................ 296

За ползите, които има душата, отделила се от радостта в моралните блага.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА............................................................................ 297

В която започва обсъждането на петия вид блага, в които може да се радва волята, и които са свръхестествени. Посочва какви видове биват, как се различават от духовните и как трябва да се направлява радостта от тях към Бога.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА.............................................................. 300

За вредите, които се причиняват на душата от полагането на радостта в този вид блага.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА.............................................................. 304

За две ползи, които се придобиват в отричането от радостта по повод на свръхестествените дарове.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА............................................................... 306

В която започва обсъждането на шестия вид блага, на които може да се радва волята. Говори за техните видове и представя първото им подразделение.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА........................................................ 307

За благата духовни, които различимо попадат в разума и паметта. Обяснява как трябва да се отнася волята към радостта от тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА................................................................. 308

Говори се за сладостните духовни блага, които различимо могат да попаднат във волята. Посочва колко видове биват.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА.............................................................. 312

В която продължава коментара на образите. Говори за невежеството, което имат някои особи относно тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА............................................................. 315

Говори за това, как се направлява радостта на волята към Бога с помощта на образите. Дава метод, който не води до грешки и не създава препятствия.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА............................................................... 317

В която продължава обсъждането на благите способи. Говори за красноречието и местата, предназначени за молитва.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА............................................................ 319

Говори за това как трябва да използва човек красноречието и храмовете, направлявайки духа посредством тях към Бога.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА..................................................................... 321

В която се обсъжда насочването на духа към вътрешно съсредоточаване.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА....................................................... 322

Говори за някои вреди, в които попадат онези, отдаващи се на чувственото удоволствие от нещата и местата благочестиви.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА....................................................... 324

Говори за три различни места за молитва и как трябва да се отнася волята относно тях. Посочва три вида места, посредством които Бог подтиква волята към благочестие.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА........................................................ 326

В която се обсъждат други способи за молитви, които много хора използват, и които са с много изменения в обредите.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА................................................. 328

Говори за това как трябва да се направляват радостта и силата на волята към Бога посредством благочестието.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА.......................................................... 331

В която се обсъжда втория вид блага, в които може напразно да се радва волята.